Бяла смърт

— За мен ще е повече от удоволствие… — Тя спря и погледна някъде над рамото му. — Познаваш ли онзи човек? От известно време не откъсва очи от теб.

Остин се обърна. Един оплешивяващ мъж с малко конска челюст, на възраст около шейсетте, тъкмо идваше към масата им.

— Ако не греша, вие сте Кърт Остин от НАМПД — каза високо мъжът.

Остин стана и протегна ръка.

— Професор Йоргенсен, радвам се да ви видя. Не сме се срещали цели три години.

— Всъщност четири, откакто работихме по онзи проект в Юкатан. Каква чудесна изненада! Разбрах от новините за чудодейната спасителна операция, но реших, че вече сте напуснали островите.

Професорът бе висок, с тесни рамене. Буйните кичури около плешивото му теме приличаха на криле на лебед. Говореше английски с оксфордски акцент, което не бе изненадващо — беше учил в прочутия университет.

— Останах да помогна по един проект на госпожица Уелд. — Остин представи Тери. — Това е професор Петер Йоргенсен, един от най-големите специалисти по физиология на рибите на света.

— От устата на Кърт изглежда много по-ефектно, отколкото е в действителност. Просто съм рибешки доктор, така да се каже. Е, госпожице Уелд, какво ви е домъкнало на ръба на цивилизацията?

— Аз съм адвокат. Изучавам датската юридическа система.

— А вие, професоре? — попита Остин. — Някакво изследване ли провеждате тук?

— Да, търсех някои особени феномени — отвърна Йоргенсен, без да сваля очи от Тери. — Може би малко избързвам, но имам чудесно предложение. Какво ще кажете да вечеряме заедно? Така ще мога да ви разкажа с какво точно се занимавам.

— Опасявам се, че двамата с госпожица Уелд имаме други планове.

На лицето на Тери се изписа съжаление.

— О, Кърт, извинявай. С удоволствие ще вечерям с теб, но не днес. Ще съм заета с юридическия въпрос, който обсъждахме.

— Е, сам съм си виновен. — Остин сви рамене. — Май ще прекараме вечерта по мъжки, професоре.

— Превъзходно! Ще ви чакам в ресторанта на хотел „Хания“ към седем, ако ви е удобно. — Йоргенсен се обърна към Тери. — Направо съм разбит, госпожице Уелд. Надявам се да се видим пак. — И й целуна ръка.

— Очарователен е — отбеляза Тери, когато професорът си тръгна. — Много изискан, макар и старомоден.

— Така е — съгласи се Остин. — Но все пак бих предпочел вечеря в твоята компания.

— Наистина съжалявам. Може би когато се видим в Щатите. — Очите й леко помръкнаха. — Мислех си за вероятността „Морски страж“ да е бил управляван отвън. От какво разстояние е възможно да се осъществи това?

— От доста голямо, но който и да го е правил, би трябвало да се е намирал някъде наблизо, за да е сигурен, че корабът отговаря на командите. Някакви идеи?

— Имаше доста кораби с журналисти в района. Дори и един хеликоптер.

— Дистанционното управление може да се осъществи и от морето, и от въздуха. Не е нужно кой знае колко обемисто оборудване. Просто предавател и джойстик, като на видеоигрите. Да приемем, че знаем как, и да поговорим за защо.

Кой би извлякъл полза от неутрализирането на Райън?

— Имаш ли свободен ден? Списъкът може да се окаже безкраен. Маркъс си е създал врагове по цял свят.

— Нека като за начало се съсредоточим върху Фарьорските острови.

— Китоловците са на първо място. Страстите са доста разгорещени, но като цяло те са свестни хора, независимо от шантавите им обичаи. Не мога да си ги представя да атакуват военен кораб, изпратен да ги защитава. — Тери се замисли. — Има и друга възможност, но може би е прекалено фантастична, за да се обсъжда сериозно.

— Кажи я все пак.

Тя сбърчи вежди.

— След операцията с лова на китове Маркъс смяташе да се заеме с една рибовъдна ферма, собственост на корпорацията „Океанус“. Пазителите са против рибодобива в големи размери, тъй като вреди на околната среда.

— Някакви подробности за „Океанус“?

— Съвсем малко. Те са международен дистрибутор на морски продукти. Купуваха риба от цял свят, но през последните няколко години се заеха с рибовъдство. Рибарниците им са огромни.

— И смяташ, че може те да са нагласили всичко това?

— Не зная, Кърт. Въпреки че определено разполагат с необходимите ресурси. А може би и с мотив.

— Къде се намира въпросният рибарник?

— Недалеч оттук, в Скаалсхавн. Маркъс смяташе да мине с „Морски страж“ пред рибарника, за да могат журналистите да го снимат. — Тери си погледна часовника. — Което ми напомня… че трябва да тръгвам. Наистина имам доста работа.

Стиснаха си ръцете и си обещаха да се срещнат отново. На излизане Тери му хвърли кокетен поглед през рамо. Това може би бе замислено като окуражаващо, но само го вкисна още повече.

9

Професор Йоргенсен изчака вежливо няколко минути, докато Остин се опитваше да се ориентира из непостижимите дебри на менюто, но накрая не издържа и се наведе над масата.

— Ако искате да опитате местен специалитет, препоръчвам ви пържена кайра или делфийска пържола.

Остин си представи как нагъва бутче от дебелите дребни птички с папагалски клюн и се отказа от кайрата. А пък делфийско… Спря се на скерпикьот — специалитет от овнешко. Още след първата хапка съжали, че не си е поръчал кайра.