Читаем Бяла смърт полностью

Заварката блестеше и изглеждаше съвсем нова. Той се върна до руля и проследи другото въже — то го отведе до точно такава кутия от другата страна. Остин вдигна фотоапарата и направи няколко снимки. Двете кутии бяха свързани с дебел колкото палец изолиран проводник. Друг проводник минаваше от кутията на лявата страна по заоблените очертания на корпуса до една точка, намирала се над ватерлинията преди потъването на кораба. На края му имаше плосък пластмасов диск с диаметър около 15 сантиметра. Остин изведнъж си даде сметка колко важно е това, което вижда.

„Май някой ви дължи извинение, господин Райън“.

Направи няколко снимки, изскубна диска с помощта на манипулаторите си и го постави в закрепената за костюма кутия. Остана още двадесетина минути и изучи всеки квадратен сантиметър на корпуса. Не откри други необичайни находки, включи вертикалните перки и започна да се издига към повърхността. Измъкна се от водолазния костюм, благодари на капитан Ларсен за помощта му и взе катера до Торсхавн.

В хотела извади картата от цифровия апарат, пъхна я в лаптопа и зареди подводните снимки. Разглежда висококачествените изображения, докато не ги запечата в паметта си, после се обади на Тери и я помоли да се видят в същото кафене. Отиде по-рано и когато тя пристигна, вече беше приготвил компютъра.

— Добри ли са новините, или лоши? — попита тя, докато сядаше.

— И от двете. — Остин побутна лаптопа към нея. — Реших една загадка, но се натъкнах на друга.

Тя впери поглед в екрана.

— И какво точно е това пред очите ми?

— Мисля, че е някакъв механизъм за преодоляване или заобикаляне на уредите за управление на мостика.

— Сигурен ли си?

— До голяма степен.

Прехвърли няколко изображения, показващи под различен ъгъл запоените за корпуса кутии.

— Може би под тях се намират лостове, способни да управляват руля или да го застопорят. Виж тук. Електрическата връзка минава нагоре до приемник над ватерлинията. Някой би могъл да управлява кораба от разстояние.

— Прилича на поднос… — Тери се намръщи.

Остин бръкна в джоба си, измъкна пластмасовия диск и го тупна на масата.

— На подноса обаче няма чай и бисквитки. Това е антена, която може да се използва за приемане на сигнали.

Тери хвърли поглед към екрана, взе диска и го заразглежда.

— Това може да обясни проблемите на Маркъс с управлението. Ами неподдаващите се на изключване двигатели?

— Тук ме хващаш натясно — отвърна Остин. — Ако можеш да се вмъкнеш в трюма и да обърнеш машинното наопаки, може и да намериш механизъм, който би позволил дистанционно контролиране на скоростта на кораба.

— Познавам целия екипаж на „Морски страж“. Всички са абсолютно лоялни. — Тери вдигна предизвикателно брадичка, сякаш очакваше възражения. — Никой не би извършил такъв саботаж.

— Да съм обвинявал някого?

— Извинявай — каза тя. — Всъщност нищо чудно да е замесен някой от екипажа.

— Не е задължително. Ще задам въпроса, който задават на летищата. Някой друг да ви е приготвял багажа или да сте го оставяли без надзор?

— Значи наистина

мислиш, че външен човек би могъл да саботира кораба.

Остин кимна.

— Намерих проводник, водещ до вътрешността — вероятно е получавал захранване от самия кораб. За да го постави, някой би трябвало да е успял да влезе в кораба.

Тя се поколеба.

— Всъщност наскоро правиха малък ремонт на двигателите. Корабът беше на сух док четири дни на Шетландските острови.

— Кой извърши ремонта?

— Маркъс сигурно знае. Ще го питам.

— Може да се окаже важно. — Остин потупа екрана. — Това вероятно е картата на Райън за излизане от затвора. Съветвам те да се свържеш с един тип в моя хотел — казва се Бекер. Май играе някакви задкулисни мръсни игрички от страна на датските военноморски сили. Може и да е в състояние да помогне.

— Не разбирам. Защо им е на датчаните да помагат на Маркъс след всички отвратителни неща, които наговориха за него?

— Това е за публична консумация. Всъщност им се иска да изритат Райън по-надалеч от Фарьорските острови и да се уверят, че повече кракът му няма да стъпи тук. Не искат отново да става център на внимание, защото това може да подплаши компаниите, които смятат да инвестират на островите. Съжалявам, ако това обърква мъченическите му планове.

— Няма да отрека, че Маркъс се надяваше всичко това да стане причина за ликуване.

— Стратегията не е ли малко рискована? Ако натисне датчаните прекалено силно, може да ги принуди да го осъдят и да го тикнат в затвора. Не ми прилича на луда глава.

— Изобщо не е луда глава, но въпреки това ще поеме всеки пресметнат риск, ако реши, че залогът си заслужава. В конкретния случай би преценил вероятността да се окаже зад решетките срещу спирането на убийствата на китове.

Остин извади картата от компютъра и я подаде на Тери.

— Кажи на Бекер, че съм готов да свидетелствам и да потвърдя, че аз съм направил снимките. Ще проверя производителя на антената, но е възможно да е била сглобена от различни части — в такъв случай няма да разберем нищо от нея.

— Не зная как да ти се отблагодаря — каза Тери, докато ставаше.

— Обичайната ми тарифа е приемане на покана за вечеря.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Алчность
Алчность

Тара Мосс — топ-модель и один из лучших современных авторов детективных романов. Ее книги возглавляют списки бестселлеров в США, Канаде, Австралии, Новой Зеландии, Японии и Бразилии. Чтобы уверенно себя чувствовать в криминальном жанре, она прошла стажировку в Академии ФБР, полицейском управлении Лос-Анджелеса, была участницей многочисленных конференций по криминалистике и психоанализу.Благодаря своему обаянию и проницательному уму известная фотомодель Макейди смогла раскрыть серию преступлений и избежать собственной смерти. Однако ей предстоит еще одна встреча с жестоким убийцей — в зале суда. Станет ли эта встреча последней? Ведь девушка даже не подозревает, что чистосердечное признание обвиняемого лишь продуманный шаг на пути к свободе и осуществлению его преступных планов…

Александр Иванович Алтунин , Андрей Истомин , Дмитрий Давыдов , Дмитрий Иванович Живодворов , Никки Ром , Тара Мосс

Фантастика / Карьера, кадры / Детективы / Триллер / Фантастика: прочее / Криминальные детективы / Маньяки / Триллеры / Современная проза
Смерть в пионерском галстуке
Смерть в пионерском галстуке

Пионерский лагерь «Лесной» давно не принимает гостей. Когда-то здесь произошли странные вещи: сначала обнаружили распятую чайку, затем по ночам в лесу начали замечать загадочные костры и, наконец, куда-то стали пропадать вожатые и дети… Обнаружить удалось только ребят – опоенных отравой, у пещеры, о которой ходили страшные легенды. Лагерь закрыли навсегда.Двенадцать лет спустя в «Лесной» забредает отряд туристов: семеро ребят и двое инструкторов. Они находят дневник, где записаны жуткие события прошлого. Сначала эти истории кажутся детскими страшилками, но вскоре становится ясно: с лагерем что-то не так.Группа решает поскорее уйти, но… поздно. 12 лет назад из лагеря исчезли девять человек: двое взрослых и семеро детей. Неужели история повторится вновь?

Екатерина Анатольевна Горбунова , Эльвира Смелик

Фантастика / Триллер / Мистика / Ужасы
Тень за спиной
Тень за спиной

Антуанетта Конвей и Стивен Моран, блестяще раскрывшие убийство в романе «Тайное место», теперь официальные напарники. В отделе убийств их держат в черном теле, поручают лишь заурядные случаи бытового насилия да бумажную волокиту. Но однажды их отправляют на банальный, на первый взгляд, вызов — убита женщина, и все, казалось бы, очевидно: малоинтересная ссора любовников, закончившаяся случайной трагедией. Однако осмотр места преступления выявляет достаточно странностей. И чем дальше, тем все запутаннее. Жизнь жертвы, обычной с виду девушки, скрывала массу тайн и неожиданностей. Новое расследование выливается в настоящую паранойю — Антуанетта уверена, что это дело станет роковым для нее самой, что ее хотят подставить, избавиться, и это в лучшем случае. Вести дело приходится с постоянной оглядкой — не подслушивает ли кто, не подглядывает. Напарники не сомневаются, что заурядная «бытовуха» выведет их на серьезный заговор, но не знают, что затейливые версии, которые они строят, заведут еще дальше — туда, где каждое слово может оказаться обманом, а каждая ложь — правдой.

Илья Синило , Карина Сергеевна Пьянкова , Марианна Красовская , Мирослава Татлер , Тана Френч

Фантастика / Детективы / Триллер / Самиздат, сетевая литература / Детективная фантастика
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Триллер / Биографии и Мемуары / Проза