Бялата стока

— Добре си направил — отвърна Джим, — но не трябва да се притесняваш за Блуи. Той използва деветте си живота преди много време. Мечтаеше си да се оттегли и да се захване с някакъв легален бизнес, но можеш да ми вярваш, че нямаше да го направи. Не беше в характера му да води спокоен живот. Ако не го бяха убили в Санта Марта, щяха да го убият на друго място. Той беше професионалист и знаеше рисковете.

— Е, благодаря ти за това.

— Аз трябва да бягам. Дръж Хеджър в течение, той ще ме информира. Има ли нещо друго?

— Бих желал да задържа нещата, които ми даде.

— Разбира се. Както чувам, не сте се разбрали за това. Дай ми Хеджър. Бъди внимателен!

Кат подаде слушалката на Хеджър.

— Да, сър? — Той слуша известно време, след което остави слушалката. Върна телефона обратно в чекмеджето и подхвърли към Кат паспорта и портфейла на Елис. — Ти и Дръмънд откъде се познавате?

— Имаме общ познат — отговори Кат.

— Знаещ защо прави това.

Кат погледна озадачено към Хеджър.

— Не знаеш? Заради дъщеря си.

— Какво за дъщеря му?

— Беше началник на военна база в Париж преди четири години. Момичето, на шестнадесет години, било отвлечено на път за училище. Застреляли офицера, който я карал. Дръмънд получил писмо от терористична организация.

— Какво са искали? Подкуп?

— Искаха Дръмънд. Казваха, че ще разменят момичето срещу него. Нашите хора и французите започнаха голяма операция. Нещо се обърка. Накълцаха четирима араби в една кола. Момичето не беше с тях. След това от похитителите нямаше никакви вести, нито искания.

— Какво стана после с момичето?

— Изпращаха я на Дръмънд нарязана на парчета в пратки по пощата. Най-напред пръстите, после ушите. Това се проточи с дни и ставаше все по-тягостно. Накрая полицаите намериха останките от тялото й при внезапен обиск в едно скривалище. Рязали са я жива, парче по парче.

Кат разтърка челото си.

— Исусе Христе!

— След няколко дни французите хванаха един от похитителите. Оставиха Дръмънд насаме с него и оня предаде другите трима, все още останали живи. Полицията извърши нападение на един апартамент в Париж. Никой от тримата не оцеля. Французите не си поплюват в тези работи.

Кат не знаеше какво да каже.

— Това не е всичко. В резултат на тези неща съпругата на Дръмънд е на постоянен стационар в психиатрия. Това беше единственото им дете. Сега Дръмънд се е отдал на работа и се грижи за жена си.

— Това е най-ужасната история, която съм чувал.

— Твоята е почти същата, а може да стане и по-лоша.

Кат го погледна.

— Затова ли ми разказваш всичко това? За да ме подготвиш за най-лошото ли?

— Да. Мисля, че трябва да си наясно с нещата. Шансовете ти да намериш момичето са нищожни. Надявай се на чудо, но то може и да не се случи.

— Чудото вече се случи — отговори Кат, — когато чух гласа й по телефона, когато разбрах, че е жива.

— Надявам се щастието да не ти изневери. Но не смятам, че движиш нещата особено много, като се мотаеш с онази комунистка.

Кат се изправи.

— Комунистка?

— Твоята сеньорита Гревил. Не знаеш ли коя е тя?

— Какво, по дяволите, говориш?

— Помниш ли Чарлз Адам Гревил?

Името му звучеше познато, но не можа да си спомни откъде.

— Делото на Комисията за антиамериканска дейност през петдесетте години?

Кат започна да се досеща.

— Имаш предвид оня, дето беше изгонен от държавния департамент?

— Изгонен друг път. Беше агент на руснаците.

— Хайде, Хеджър, това не беше доказано.

— Той лежа в затвора заради това.

— Не. Спомням си, че беше затворен за пренебрежително отношение към съда. За много хора той беше герой. И все още е.

Хеджър изсумтя презрително:

— Герой! Изритаха го от Щатите, никога не си намери работа и умря опозорен. Разбира се, по онова време момичето беше още дете, но по-късно тръгна по стъпките му. Половината от репортажите й са от вътрешни източници на комунистическите метежници по целия свят. Във Виетнам взе страната на виетконг, отиде до Ханой с Джейн Фонда. След това е била в Никарагуа, Филипините, Куба и тук, в Колумбия. Контактува с партизанската организация „М-19“. Много кофти хора са.

— Не мога да повярвам на нито една дума от това.

— Не? Ние почти й отказахме жителство миналата година. Баща й се оженил за майка й, боливийка по произход, когато работел в посолството в Ла Пас. Паспортът й беше задържан от Отдела за имиграция и натурализация, докато не доказа, че баща й я е регистрирал като гражданин на САЩ по рождение. Успяла да запази двойно жителство и да пътува с боливийски паспорт, когато й изнася, като използва името на майка си, Гарсия. Не знаехме за това доста време. Така отиде във Филипините. Хората на Маркос са щели да я очистят, ако са я хванели. След като нейният материал за местните партизани бил излъчен по американската телевизия, Имелда започна да я нарича „червения репортер“, „кореспондента на «Правда»“.

Кат не отговори.

Хеджър погледна часовника си.

— Имам доста срещи, които ще продължат до четири часа. Върни се в хотела и си почини, а после ела отново тук, за да се видим. Искам да чуя всичко и ще видим какво можем да направим.