Бялата стока

Хеджър изглеждаше раздразнен от обаждането й.

— На кого е самолетът? — запита той Кат. — Имаш ли представа?

— Мисля, че е на един търговец на наркотици. Едра риба.

— Тук ги има много — изсумтя Хеджър. — Какво още можеш да ни кажеш?

— Това май е всичко — отговори Кат.

— Е, колеги — обърна се Хеджър към двамата, — мисля, че щеше да бъде по-добре, ако мистър Катлидж се срещне с Бъз Бергман. — След това се обърна отново към Кат: — Моите хора не се занимават много с наркотиците. Мисията ни тук е свързана с политиката, с партизаните. Това ни запълва времето.

Вдигна телефона и набра някакъв номер.

— Бъз? Тук е Бари. Искам да говориш с един човек. Имаш ли минутка? Да, сега. — Затвори телефона и тръгна към вратата. — Ела. Ще те представя на началника на Отдела за борба с наркотиците.

Кат го последва надолу по коридора. Кандис Лий и Сойер останаха в канцеларията. Преминаха голяма зала за приеми и пристигнаха в просторна канцелария, чиито стени бяха покрити с карти и снимки. Зад бюрото седеше един нисък и набит мъж.

— Това е Бъз Бергман. Бъз, Уендъл Катлидж. Предполагам, че си чел за случая „Катлидж“.

Бергман подаде ръка.

— Да. Съжалявам, мистър Катлидж.

— Благодаря — каза Кат, като се ръкува. Хареса Бергман веднага, без да знае защо.

Бергман им предложи да седнат на дивана, но Хеджър остана прав.

— Бъз, моята главна квартира и посланикът са обещали на мистър Катлидж да му окажат съдействие, за да открие дъщеря си, която може би все още е жива. Той смята, че изчезването й е свързано с контрабандата с наркотици. Нека ти разкаже всичко, а ти ще му обясниш какво правиш тук и ще видиш дали можеш да му бъдеш полезен. Обадете се, когато свършите.

Хеджър излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

— Объркан съм — каза Бергман, когато седнаха на дивана. — Мислех, че дъщеря ви е убита.

— Така изглеждаше, но се случиха много неща.

Кат разказа историята от самото начало.

Когато свърши, Бергман го погледна за момент мълчаливо.

— И „Гълфстриймът“ е отишъл към Летиция?

— Кандис Лий каза, че е установила това. Къде е Летиция?

Бергман стана и го заведе до стената, където имаше голяма карта на Колумбия. На юг от Богота страната ставаше по-тясна и Бергман посочи най-крайната точка.

— Ето — каза той. — На река Амазонка.

— Не знаех, че Колумбия стига до Амазонка — учуди се Кат, като разглеждаше картата.

— Да. Летиция е граничната точка между Колумбия, Перу и Бразилия. Амазонка завива на югоизток, където стига до колумбийската граница. Както виждаш, Летиция е в най-южния ъгъл на трапецовидната област от Колумбия, оградена на изток и запад с прави граници, на север стига до река Путумайо, а на юг до Амазонка. Тази зона, наречена Трапеца, е център на кокаиновата промишленост. Листата на коката се отглеждат в Перу и Боливия, след което се докарват в Летиция по въздуха или по Амазонка, а оттам — във фабрики в Трапеца, където се получава кокаинът.

Бергман заведе Кат до голяма дъска за обяви, облепена с фотографии на оборудване и колиби, някои от които горяха.

— Оттам кокаинът отива навсякъде, но най-вече на север към полуостров Гуахира — най-северната част на страната, откъдето го изнасят за Съединените щати.

— Да. Бил съм в Гуахира.

— Наистина ли? Там е доста опасно.

— Бихте ли ми казали на каква служба сте началник? — запита Кат.

— Отдел за борба с наркотиците. Беше създаден, за да пресече доставката на наркотици от източниците им преди експедирането за САЩ.

— Това е ново за мен — каза Кат. — Имате ли нещо общо с Агенцията за наркотиците?

— Не. Те са агенция за прокарване на закона към Съдебния отдел, който работи в САЩ и зад граница. Ние сме част от Държавния департамент. Нямаме специфична законодателна роля. Нашата работа е да мотивираме и подпомагаме правителствата на страните производители и износители на наркотици.

— Имате ли някакви успехи?

— Все по-големи, но проблемът е много сериозен. Тези хора работят в отдалечени области сред джунглата, което им осигурява закрила. Трудно е да бъдат намерени, а когато ги намерим и унищожим апаратурата им, те веднага започват да строят отново. По следите сме на криминална група, чиито средства са по-големи от тези на много държави. Бетонна писта? За тях това не е проблем, защото имат парите. Ако колумбийците я бомбардират днес, онези я ремонтират на следващия ден.

— След като са замесени толкова много пари, сигурно имате големи проблеми с корупцията.

— Огромни. Ако сте капитан от полицията някъде в глухата провинция и ако ви предложат да избирате между това да получите двеста хиляди долара в брой или да ви застрелят в леглото, трудно ще кажете „не“. Тези хора са изключително свирепи. Проблемът стига до по-високи кръгове, но в повечето случаи смятаме, че работим с чисти правителствени служители. Разбира се, трудно е да се поддържа сигурността на операциите, когато някой чиновник или секретар получава хиляди долари само за едно телефонно обаждане, за да предупреди някого.

— Имате ли достатъчно средства?