Бялата стока

Заведе го до канцеларията на Бергман. В стаята имаше шест души, половината от които разговаряха по телефона. Бергман, Гомес и Хеджър седяха на дивана, наведени над няколко регионални телефонни указателя.

Бергман го покани да седне и не му обърна повече внимание.

— Какво зная за Марв Хинделман? — попита той Хеджър. — Ами той е помощник-министър на правосъдието.

— Няма да стане — обади се Гомес. — Той е твърде ниско в йерархията, пък и почти не го познавам.

— Защо не се срещнем с посланика? — запита Хеджър. — Ще поискаме да се обади на държавния секретар.

Бергман кимна отрицателно:

— Не би го направил. Не и при иск за финансиране. А ако се съгласи, дори и държавният секретар няма да може да задвижи нещата навреме.

— Изглежда, сме в безизходица — каза Гомес. — Моят човек се намира в „Хилтън“, но не мога да го напъхам в тази операция.

И тримата мъже млъкнаха. Чуваше се само тихото мърморене на останалите, които водеха телефонни разговори на испански.

— Какво става? — запита Кат.

Бергман въздъхна.

— Проверихме „Емпайър Холдингс“, компанията, на чието име ни казахте, че е регистриран „Гълфстрийма“, проучихме и управляващите директори според вашето описание. — Разрови книжата на масата и му подаде една снимка.

Кат видя познатата фигура в дрехи за тенис, а около него и други мъже и жени, облечени по същия начин. Разпозна го. Видя и три-четири известни филмови звезди.

— От ФБР провериха това снощи и ни го изпратиха по факса. Снимката е направена на турнир по тенис в Лос Анжелос преди пет години. Името на този е Стантън Майкъл Принс. Имаше верига от модерни автомивки в Лос Анжелос, наречена „Стане Дитейлърс“, която беше параван за търговията с кокаин. Агенцията за наркотиците го беше спипала около месец след като е била направена снимката. Той излезе под гаранция срещу два милиона и оттогава никой не го е виждал в Щатите. Просто изостави процъфтяващ бизнес, който бе взет от правителството. Можел е да си го позволи. Очевидно е бил продавач и на едро, и на дребно. Трябва да е печелил от доста време. Нямаше досие и не е общувал с нечисти хора. Затова не можем да го хванем лесно.

Бергман разрови хартиите отново и извади един лист.

— Има диплом по бизнес-мениджмънт от Харвард. Особен престъпник. Все още проверяваме компания „Анаконда“, но дотук няма нищо незаконно. Но ако този човек има работа с тях, значи не са чисти.

— Е, чудесно — каза Кат, — вече знаете кой е той. И какво ще правите сега?

— Мислим по въпроса — каза Бергман.

Кат посочи с ръка из стаята и каза:

— Виждам, но от поведението ви разбирам, че нещо не е наред. Какво е то?

Хеджър се намеси:

— Намираме се в страхотна бюрократична каша.

— Каква каша?

Хеджър погледна уморено към Бергман.

— По-добре да му кажеш. Може би тогава ще ни остави на спокойствие.

Кат погледна Бергман с очакване.

— Е?

— Добре — предаде се Бергман, вдигайки ръце. — Но пак повтарям, това е строго поверително.

— Разбира се.

— Казах ти, че имаме сведения за една нова фабрика в Трапеца.

— Да. Спомням си, че стана дума за това вчера.

— Това е повече от обикновено донесение. Сигурни сме, че е вярно.

— Така си и мислех.

— Фабриката — и приятелят ти Принс може би е главният — провежда нещо като международна конференция по продажбите. Изглежда, са били поканени петдесет или повече души от Щатите, Европа и Далечния изток, които ще бъдат новите дистрибутори на кокаина или може би по-точната дума е — привилегировани районни продавачи. Създават лицензни продажби както „Макдоналдс“.

— И знаете ли кога е тази конференция?

— Вдругиден.

— Значи ще отидете там и ще арестувате всички, така ли?

Бергман се усмихна тъжно.

— Нищо не би ми се харесало повече.

— Искате да кажете, че поради някаква причина не можете?

— Всъщност причините са две. Първо, не знаем местоположението на фабриката.

— Но вие казахте…

— Да, намира се в Трапеца. Мисля, че не осъзнавате колко голяма е площта му. Става дума за хиляди квадратни километри джунгла. Невъзможно е въздушно наблюдение, защото фабриката е скрита под дървесно покритие и, разбира се, маскировка. На една армия ще й бъдат необходими години да претърси цялата площ. Там няма нищо, освен няколко индианци.

— Откъде получихте тази информация? — запита Кат.

— От няколко източника, но най-вече от един правителствен служител от средна категория, който е бил подкупен, но не могъл да продължава повече така.

— Той не знае ли къде е мястото?

— Не. Никога не е бил там. Нито някой от другите ни информатори. И все пак намерихме начин да открием фабриката.

— 

Намерихте я?

— Да. Като почнахме от края на кокаиновата верига в Щатите. Агенцията за наркотиците хвана един адвокат в Маями, който бил важна фигура при прането на пари, но не могъл да издържи при мисълта за затвора, та разказа някои неща. Държахме го натясно и успяхме чрез него да внедрим един от хората си… да го акредитираме за тази конференция. — Бергман спря да говори и се засмя. — Господи! Сякаш си говорим за Обединените нации, а не за операция, свързана с наркотици.

Кат се оживи.

— Искате да кажете, че ще имате човек на мястото ли?

Гомес се намеси: