Бялата стока

— Отпусни се и се наслаждавай на представлението. Чух, че е страхотно. При теб ще дойде човек на име Варгас и ще поиска парите. Той ще те инструктира какво да правиш след това. Може да ти зададе някои въпроси. Затова трябва да знаеш. Представен си от един адвокат от Маями, който се казва Уолтър Джаспър, викат му Уолт. Върши някои неща за фирмата ти във Флорида. През последните шест месеца си го опознал и той те е поканил за тази сделка. Джаспър е висок един и осемдесет, тежи шестдесет и осем килограма, косата му е руса и започва да посивява. На външния край на лявото око има дълбок белег с формата на полумесец. Той им е говорил за тебе — казал е, че те познава достатъчно добре и те е описал. Това е всичко, така че ако задават много въпроси, започни да си измисляш. Ще пратим отговорите ти на Джаспър, за да не могат да те хванат. Ясно ли е?

— Ясно. Какво друго трябва да зная?

— Е, за твое успокоение трябва да ти кажа, че моят човек, когото заместваш, също ще бъде там някъде. Той е метър и осемдесет, тежи осемдесет килограма, със светлоруса, късо подстригана коса и много сипаничава кожа. Той ще те наблюдава, но не му говори и не му обръщай никакво внимание. Важно е да изглежда, че не си свързан с никого, разбираш ли? Там ще бъдеш съвсем сам.

— Разбирам.

— Когато срещата свърши, допий напитката си, изчакай да свърши представлението, върни се в стаята си и ми позвъни вкъщи. Имаш ли други въпроси?

— Не.

— Желая ти късмет.

— Благодаря — каза Кат и затвори телефона. Позвъни в нощния клуб и се отправи към рецепцията. Поиска куфара си от сейфа. Един от администраторите го заведе до трезора и застана с гръб към него, а Кат извади две пачки с банкноти от по сто долара и заключи куфара. Върна се в апартамента си и се опита да заспи, но не можа.

В девет часа се качи с асансьора на последния етаж и съобщи името си на оберкелнера.

— Приятел съм на мистър Варгас — каза му Кат.

— Разбира се, сеньор — отговори оберкелнерът. — Разбирам.

Заведоха го до една маса в ъгъла на заведението, далеч от сцената, където малък състав свиреше вяло старомодна американска музика, а на дансинга танцуваха една-две двойки. Клубът се пълнеше бързо. Сервитьорът взе поръчката му и остави менюто. Кат реши, че ще е по-добре да вечеря, и си поръча стек и половин бутилка от любимото си чилийско вино. Огледа се и веднага видя човека на Гомес, който седеше на една маса близо до сцената. Дори и от такова разстояние си личеше сипаничавата му кожа.

Музиката спря и на сцената се появи група в доста пъстро облекло. Прозвуча жива латиноамериканска мелодия и изведнъж атмосферата се промени. Дансингът се изпълни с двойки — жени с дълбоко изрязани рокли и мъже в тесни костюми, които танцуваха самоуверено и невъздържано. Кат неволно се усмихна. Преди повече от двадесет години беше виждал възрастни хора да се забавляват така добре.

Донесоха му стека — беше превъзходен. Вече привършваше с яденето, когато музикантите спряха да свирят и излезе една по-пищно облечена група. След малко музиката започна отново и на сцената се появи нова трупа. Това бяха кубинци, които танцуваха диво и пееха с пълна сила. Свършиха номера си и едно от момичетата, най-красивото, пристъпи в центъра на сцената и започна някаква страстна балада. Беше изключително красива и гледайки я, Кат изпита копнеж по Мег.

Къде ли беше тя?

Представлението продължи около час и той, погълнат от атмосферата му, забрави защо беше тук.

Когато програмата съвсем неочаквано свърши, сервитьорът пристигна и постави един чек на масата. Той се запъти с нежелание да донесе брендито, което Кат му поръча. Очевидно беше, че очакваше масата да се освободи. Започнаха да влизат хората за нощното представление. Кат се питаше дали не трябва да дойде по-късно. Беше запазил маса за по-ранното представление, без да обмисли. Брендито му пристигна. Забеляза, че човекът на Гомес също си е поръчал нова напитка.

Внезапно двама латиноамериканци седнаха на масата на Кат. И двамата бяха облечени в делови костюми, които изглеждаха консервативни за Богота. Единият мъж беше на около тридесет години, як и тъповат на външен вид. Другият, който беше по-близо до възрастта на Кат, имаше остри черти и малки очи.

По-възрастният постави един малък кожен портфейл на масата, отвори го и показа някаква значка.

Кат се смрази.

— Да? — едва успя да каже той.

— Мога ли да видя паспорта ви? — запита мъжът на английски език с подчертан акцент. Не молеше.

Кат извади паспорта си и го подаде на мъжа, като се огледа бързо из стаята. Не видя никой, който да прилича на Варгас. Сърцето му започна да бие силно.

— Каква е целта на посещението ви в Богота, мистър Елис? — запита полицаят, като постави паспорта му на масата и го закри с длан.

— Тук съм по работа — отговори Кат. Срещата беше пропаднала. Разбра го веднага. Сега никой не би посмял да дойде при него. Щеше му се да удари с юмрук по масата и да изругае, но се въздържа.

— И каква е работата ви?

— Продавам компютърно оборудване. Надявам се да намеря нов пазар в Колумбия за нашите продукти.