Библиотекарите

– Откога започна да се извиняваш за това?

– Май е нещо ново.

– Няма да продължи дълго. Господи, Уил, мислехме си, че ще те изгубим.

– Аз съм ОХ, забрави ли?

– Знаеш какво имам предвид. Като Марк Шакълтън.

Марк Шакълтън, онзи с пощенските картички, който действаше с чувство за безнаказаност, защото знаеше, че е ОХ. Застрелян в главата от агентите на Зона 51 преди 15 години. Още беше жив. Като зеленчук - в кома.

– Много изстрада заради мен. Радвам се, че не свърших като Шакълтън. Сутринта се видях с доктор Заври-ѝ-го-в-задника. Каза, че ме лекували по някакъв нов начин.

– Доктор Розенберг. Освен ако не я смяташ за някаква досадна тъпачка заради това, че се държи официално.

Той се усмихна.

– Виждаш ли, пак спорим. Също като преди.

– Липсваше ми.

Той кимна и я засипа с въпроси:

– Как я караш? Къде си отседнала? Къде е Филип?

– Опитвам се да държа всичко под контрол, особено Филип. Той отново тръгна на училище, в момента е в къщата на Анди. Родителите на Анди са страхотни. Аз пък съм отседнала в един хотел наблизо.

– И си в отпуск.

– Такъв беше планът, но отиде по дяволите. Имаме доста работа. Координирам нещата оттук през отдела в Маями. Сутринта се обадих на Филип да му кажа новината. Ще пристигне следобед с Лора и Грег.

– Лора добре ли е?

– На два пъти идва тук. Беше се поболяла от безпокойство.

– А Ник?

– И той е добре. Ходи на училище.

Нанси стисна зъби. Уил добре познаваше това изражение.

– Какво има? - попита той.

– Не искам да започвам с неприятни неща точно в такъв момент, но преди Филип да е дошъл, искам да ти кажа, че беше доста объркан.

Уил зачака подробностите.

– Става въпрос за обстоятелствата около инфаркта. Парамедиците те открили с две млади жени на моторницата на Бен Патерсън.

Уил трескаво затършува в паметта си, не откри нищо и предположи най-лошото.

– Господи. Аз...

– Не ми се извинявай, Уил. Не искам това. Просто искам да бъдеш по-деликатен към чувствата на Филип. Емоциите направо го раздират напоследък.

Уил се надигна за още една прегръдка.

– Кълна се, Нанси, че докато сме на тази земя, ще бъда по-добър.

Донесоха му малка торта с една-единствена свещичка с батерия - истинските бяха забранени в богатото на кислород интензивно отделение.

Сестрите нагласиха Уил в собствените му, вече доста широки дрехи и го настаниха в количка, за да може да посреща по-удобно посетители. Остана си свързан към системи и монитори и му беше нужна тръбичка за кислород в ноздрите, но за изненада на всички, които бяха станали свидетели на комата му, изглеждаше почти наред.

Макар че гласът му бе дрезгав, устните - напукани и намазани с вазелин, а цветът на кожата му бе придобил жълтеникав оттенък, в очите му се виждаха старите искри, а ъгълчетата на устата му бяха повдигнати в характерната му усмивка на самоирония.

Лекарите ограничиха свиждането до двайсет минути. Нанси, Грег и Лора се суетяха малко непохватно около него, а Филип се спотайваше на прага.

Лора така и не бе успяла да порасне и си оставаше все същият волен дух. Беше дете на цветята от новия век, обличаше се в дълги памучни рокли, макар в разпуснатата ѝ коса да се виждаха сиви кичури. Беше писателка с постоянни почитателки, които споделяха начина ѝ на мислене и си падаха по историите ѝ за смахната любов, раздели и промени. Това, че е дъщеря на Уил Пайпър, не бе навредило на кариерата ѝ; някои от почитателите ѝ прелистваха книгите ѝ като свещени писания, търсейки скрити намеци за истината за 2027 г. - тема, която ѝ беше от любимите.

Синът ѝ Ник беше единственото ѝ дете, с няколко месеца по-голям от Филип. Това, че синът и внукът на Уил бяха връстници, винаги бе източник на известно напрежение в семейството. Лора изобщо не спестяваше мнението си, че Ник е изтеглил късата сламка и е бил лишен от всеотдайното внимание на дядо си. Въпреки това Уил искрено харесваше хлапето и го намираше за по-приемливо другарче за риболов от сина си при редките посещения на Ник във Флорида. Срещите им обаче оредяха, след като внукът му постъпи в интерната в Ню Хемпшър.

Зетят му, Грег Дейвис, си бе все така сериозен и по време на свиждането двамата мъже размениха само една задължителна прегръдка и няколко думи. Предубеждението беше до голяма степен едностранно - Уил никога не си беше падал особено по него, но и определено не можеше да се каже, че не го понася. Щом Грег беше добър за дъщеря му, това беше достатъчно.

Трудностите се криеха в хроничното разочарование на Грег и убеждението му, че кариерата му би могла да разцъфне, ако Уил му беше помогнал мъничко повече.