Библиотекарите

Роджьр Кени изкачи шест нива до партера с асансьор номер едно и излезе от прохладнага сграда „Труман“ в пустинната жега на Невада. Разстоянието до кабинета на контраадмирал Дънкан Сейдж в Административната сграда беше съвсем малко, но когато отново се озова в охладения от климатик въздух, униформата му бе подгизнала от пот.

Адмирал Сейдж го остави да чака, което не беше нищо ново. Кени винаги бе подозирал, че чакането е театрална демонстрация на сила от страна на Сейдж, начин да покаже кой е главният. Не че командирът на Зона 51 беше най-заетият офицер в американската армия през последните няколко години. Сейдж не беше единственият останал на сухо адмирал от флота, но със сигурност нямаше друг, който да се намира на дъното на отдавна пресъхнало езеро насред безплодната пустиня на Невада. Базата беше поставена случайно под юрисдикцията на Военноморските сили при изграждането ѝ през 1947 г. и Сейдж беше последният гъсок далеч от водата.

Кени мразеше дълбоко и всеотдайно Сейдж. Смяташе го за надут и ненадежден кучи син, на когото не би позволил да му лъсне и обувките в цивилния живот. Пред доверените си старши членове на „Наблюдателите“, които му бяха пряко подчинени, той презрително сравняваше Сейдж с банановия гол охлюв, който така ревностно пази територията си, че откъсва собствения си пенис и го оставя в женската, за да не позволи някой друг да я напълни със спермата си. Не помнеше откъде е научил за брачните навици на банановите голи охлюви, но историята идеално се вписваше в шегите, които пускаше пред подчинените си.

Личната секретарка на Сейдж, за която се носеха слухове, че е била стриптийзьорка в Лас Вегас, местеше някакви хартии по бюрото си в напразни опити да се престори на заета. Всички действащи служби на военните трябваше до 2025 г. да са обърнали гръб на хартията, но затънтени бази като Зона 51 не се посещаваха от инспектори, пък и не беше ясно дали Сейдж е в състояние да се справи с новите технологии за увеличаване на продуктивността.

Кени седеше сковано и наблюдаваше секретарката. Тя бе доста зряла и привлекателна и не излизаше напълно от неговия възрастов обхват. Този обхват почти достигаше средата на четирийсетте, на колкото беше той самият, стига плътта да е достатъчно стегната. Загледа се с рентгеновите си очи в пуловера ѝ и реши, че става. Освен ако дъртият бананов червей вече не си е отхапал пениса в нея.

– Има ли някого при него? — попита накрая Кени.

– Провежда конферентен разговор, полковник - отвърна тя.

Отговорът прозвуча като лъжа, но нямаше какво да направи. Хвана се на играта. Беше доста уверен в собствените си качества - тъмнокож, наперен, строен, силен и бърз. Знаеше с абсолютна сигурност, че ако се бяха запознали в някой бар, на сутринта щяха да закусват заедно. Заби поглед в гърдите ѝ и се опита да я накара със силата на волята си да го погледне. Когато тя го направи, ѝ пусна дяволита усмивчица, която адски я смути. Минаха петнайсет нервни минути. Трябваше да се върне в сградата „Труман“. За първи път през петнайсетте си години начело на наблюдателите Кени наистина имаше работа за вършене.

Сградата Грум Лейк 34, известна също като сграда „Труман“, се беше превърнала в сянка на онова, което е била някога. По време на апогея ѝ над 700 служители пристигаха с чартърен самолет от Лас Вегас до затънтената база в пустинята. Сега бяха останали само 134, шестнайсет от които бяха наблюдатели.

След като съществуването на Библиотеката стана известно на всички, всякакви зяпачи и журналисти се налепиха по оградата на летище „Маккарън“, насочили бинокли и обективи към служителите. Някои работещи в Зона 51 биваха проследявани от паркинга до домовете им в Лас Вегас и предградията, което накара службата за сигурност на Зона 51, известна с не особено популярното име „Наблюдателите“, да заработи на повишени обороти и да следи служителите, за да не допусне изтичането на свръхсекретната информация за датите на раждане и смърт от базата данни на Библиотеката.

Наблюдателите бяха понесли сериозен удар след аферата „Шакълтън“ и последиците от нея. Шефът им Малкълм Фрейзър бе убит от жената на Уил Пайпър при престрелка с ФБР в дома на един пенсиониран дисидент от Зона 51. Самият Уил Пайпър се беше обърнал към пресата и бе пратил по дяволите тайната, пазена така маниакално в продължение на 64 години. Казано просто и ясно, те бяха опозорени. Пентагонът им натрапи за началник външен човек и бяха принудени да се обаждат на полицията в Лас Вегас, която да се справя с папараците, преследващи служителите им из Греховния град.