Библиотекарите

- В такъв случай нищо не мога да направя, човече. Този протокол използва шестстотин и двайсет байтов ключ с елиптична крива. Вероятно може да се разбие, но нищо чудно и да не стане. В хакерската вселена се говори, че някои шпионски агенции могат да разбиват подобни неща, но за целта ще ти трябва чудовищен компютър от следващо поколение. - Той погледна отново екрана. - Полето „Относно" говори ли ти нещо?

Грег го прочете на глас:

- Само за теб и за латинските очи на Лора. Нямам представа какво има предвид под „латинските очи на Лора".

- Е, значи имаш отговор, пич - тържествуващо заяви Нелсън. — Обзалагам се, че това е ключът.

- Какво? Латинските очи на Лора ли?

- Ако си правиш труда да използваш тунел, най-вероятно няма да сложиш ключа на видно място. Но този Филип може би те насочва към правилния отговор. Ето, прехвърли ми управлението на машината.

Грег даде команда за смяна на потребителя и Нелсън даде команда, за да отвори някакъв хакерски сайт, посветен на криптирането. Копира съдържанието на имейла в полето за дешифриране и като ключ въведе Латинскиочиналора.

Дешифрирането

неуспешно.

Опита няколко варианта, но без резултат.

- Добре, човече, какво е особеното в очите на Лора? Грег се замисли за момент и изведнъж му прищрака.

- Цветовете им са различни! Едното е синьо, а другото е кафяво! Баща ѝ винаги се майтапи с нея.

- Добре тогава. Да го пробваме.

Известно време правеше опити с всички възможни комбинации между „едно синьо, едно кафяво", които можеше да се сети.

Всеки път отговорът бе същият: Дешифрирането неуспешно.

Нелсън сбърчи чело.

- Хей, сетих се. Може да използва латинските думи за синьо и кафяво.

Десет минути по-късно бяха изпробвали всички пермутации на puteulanus и frons без успех и Нелсън започна да се изнервя и да поглежда често часовника си.

Накрая Грег се предаде, отвори вратата и извика към дневната:

- Лора. Това нещо с очите ти има ли си име?

- Кой иска да знае?

- Нелсън е малко луд по тях.

- Хей! - обидено възкликна Нелсън. - Не ме въвличай в това.

- Радвам се, че ги харесваш, Нелсън - извика тя. - Това е белег по рождение, наричан „хетерохромия иридум".

Грег затръшна вратата.

- Латински!

276

С негова помощ Нелсън най-сетне успя да напише правилно Heterochromia iridum в полето за ключа и каза:

- Въведи.

Дешифрирането успешно.

След две секунди забавяне несвързаните знаци се превърнаха в думи. Накрая имаше снимка.

Грег бързо застана пред екрана, за да го скрие от погледа на Нелсън.

- Ти си най-добрият, Нелсън. Умножи сметката си по две и ми я прати.

- Не мога ли да го прочета, човече?

- Можеш. Но после ще трябва да те убия.

- Утроявам си сметката заради това, че се правиш на задник.

Когато той си отиде, Грег седна и трескаво зачете имейла.

Грег, двамата с Филип се нуждаем от помощта ти. Не казвай на никого, в това число на Лора и най-вече на Нанси. По-късно ще ти обясня защо. Държат ни като заложници в една ферма в Пин, Къмбрия, Англия. Координати: 54.4142, -2.3323. Трябва да вземеш самолет довечера и да стигнеш в Пин до утре следобед. Фермата Лайтбърн е отбелязана на картите на Кралското топографско управление. На стотина метра на изток от къщата и на около 30 метра северно от шосе В6259 има малка каменна постройка с открита фасада. Бъди в нея в 17:00 по Гринуич. Ще дойда за теб. Имаме вътрешен човек, който ни помага. Може да е трудно да стигнеш незабелязано, защото полицията е обкръжила мястото, но ти си печен журналист, така че ти имам вяра. Виж снимката и ще разбереш защо си единственият, на когото мога да се доверя. Има втора библиотека. Няма Хоризонт. Уил.

Мигайки на парцали, Грег погледна фотографията на стари книжни рафтове с безброй подвързани в кожа томове. Върху гръбчетата на онези най-близко до обектива ясно се четеше: 2440 година.

Полицай Брент Уилсън беше сменен от поста си па блокадата на В6259, колкото да си вземе чаша чай от специално осигурения микробус. Докато седеше на сгъваемия стол в студената нощ и се наслаждаваше на почивката, някой го извика по име.