Библиотекарите

- Не, ще играем по друг начин - твърдо рече Уил. - Филип, искам да изпратиш криптирано съобщение.

- Да прокарам тунел ли? - попита синът му.

- Да, тунел. Можеш ли да го направиш?

- Разбира се.

- И да изпратиш снимката, която направих току-що.

- Дай ми нетпена. Да пишеш ли искаш, или да диктуваш?

- Да пиша.

- Момент, да настроя екрана. На кого ще пращаш съобщението?

- На чичо ти Грег.

Уил с мъка задвижи големите си пръсти по малката виртуална клавиатура, но все пак успя да се справи. Подаде устройството на Филип.

- Пусни го.

Настъпи суматоха и вратата на помещението се тресна в дървения параван.

Появи се Даниъл с горящи от ярост очи. Ендрю беше зад него, копие на баща си.

Даниъл видя нетпена в ръката на Филип и му го взе грубо.

- Ендрю е видял какво прави майка му и ми каза веднага щом се върнах от плевнята.

Даниъл хвърли устройството на пода и го стъпка с ботуша си. Малкият цилиндър се сплеска и навсякъде се разлетяха парченца метал и пластмаса.

- А сега ми кажи истината, момко, или ще те напердаша така, както напердаших жената.

Уил не се сдържа.

- Много мъжка постъпка от твоя страна, Даниъл. Да пребиеш собствената си жена. Не ти ли стиска да се изправиш пред мъж?

- Я си го начукай - каза му Даниъл. - Попитах те, момченце, обади ли се на някого?

Филип го погледна право в очите.

- Не.

- Поднасяш ли ме?

- Кълна се. Щях да го направя, но така и не успях.

- Добре, и без това си имаме достатъчно неприятности, за да се налага ви мислим и вас.

И като стъпка за последен път остатъците от нетпена, Даниъл се обърна и излезе, следван от сина си.

На Уил му се искаше да прегърне Филип през рамо, но веригата му пречеше, пък и хлапето сигурно щеше да се смути от жеста.

- Изпрати ли го? - попита той.

- Разбира се, че го изпратих - гордо отвърна момчето.

- Ти си отличен лъжец - одобрително рече Ани. - Можеш да направиш сериозна кариера в разузнаването.

- Не съм лъгал. Той ме попита дали съм се обадил - каза Филип. - Да се беше сетил да задава по-добре въпросите си.

23.

Грег Дейвис довърши късния си обяд и каза на секретарката си Маги, че може да си върви. Навън валеше суграшица и за каране на колело не можеше да става и дума. Разходката също не му изглеждаше примамлива възможност. Опъна слабото си тяло на канапето, нави около пръста си къдрав кичур коса и пусна звука на телевизора. По Си Ен Ен течеше предаване за отговора на китайските власти на аферата с пощенските картички - екстрадираха американски дипломати от Пекин по обвинение, че са агенти на ЦРУ. Американското правителство категорично отричаше обвиненията и се говореше, че обмисля ответни мерки. Когато времето му на канапето изтечеше, щеше да пусне връзка към историята на „Чайна Тудей".

Макар темето му да бе оплешивяло и останалата му коса да се беше прошарила, външният му вид не се бе променил много от времето, когато бе млад репортер. Хора, с които не се беше виждал от двайсет години, го разпознаваха моментално. Същото се отнасяше и за Лора, която запазваше хипи външността си от времето, когато бе на двайсет и няколко. Приятелите им ги наричаха вечната двойка.

Нервният център на медийната компания на Грег беше втората спалня в апартамента му в Грийнпойнт в Бруклин. За фирма с двама служители „Тудей Медия" беше доста продуктивна. Уебсайтовете на Грег покриваха големи имигрантски общности в Америка със страници, скроени според техните интереси и нужди. Имаше отделни за мексиканоамериканци, кубиноамериканци, индоамериканци, пакистаноамериканци, бразилоамериканци, японоамериканци и т.н., но сайтът, които привличаше най-голямото внимание напоследък, беше „Чайна Тудей", посветен на китайските американци.

Концепцията му беше да събира важна за потребителите информация от страната и света, да наема подходящи автори на свободна практика да пишат оригинални материали и да продава реклами за съответните етнически групи. През последните няколко години обаче рейтингът му бе твърде нисък за свестни реклами и печалбата му беше малка.

За негово най-голямо неудобство семейството се издържаше до голяма степен благодарение на приходите от книгите на жена му. Лора беше написала девет романа и те се продаваха добре. Първият, озаглавен „Трошащата топка", се основаваше в общи линии на развода на родителите ѝ и дори беше филмиран благодарение на големия интерес към Уил Пайпър след шокиращите му разкрития. И макар непрекъснато да се опитваше да утвърди собствена идентичност и да не мислят за нея като за дъщеря на Уил Пайпър, Лора беше убедена от издателя си да използва отново роднинската връзка в последния си роман „Хоризонтът". Предвид смутното време не беше изненадващо, че книгата се превърна в първия ѝ истински бестселър и вече шест месеца заемаше челни места в класациите.