Библиотеката на мъртвите

— Извън протокола ли?

— Да, сър, извън протокола.

— Да, по-добре се чувствам. Иди разбери. Какво става с книгата, Лора?

— Всички системи работят. Стоя в кабината и се готвя за живот със слава и богатство.

— Стига да си щастлива, нямам нищо против онова, което ти е приготвило бъдещето. И за двама ви се отнася.

Грег смутено сведе очи. Репортерът у него все още изгаряше от любопитство към случая „Апокалипсис“. Беше задавал въпросите си на глас пред Лора, беше ги репетирал, в случай че ще се осмели да направи опит да интервюира Уил, но знаеше, че темата е табу. Определено се съмняваше, че някога ще научи, дори и да стане зет на Пайпър.

Вместо това попита:

— А за теб какво е приготвило бъдещето, Уил? Наистина ли смяташ да идеш на риболов и да си починеш известно време?

— В никакъв случай! — намеси се Нанси. — Щом съм се нанесла тук, ще го мъкна по театри, музеи, галерии, добри ресторанти и какво ли не още.

— Мислех, че мразиш Ню Йорк, татко.

— Така или иначе съм тук. Може пък да го пробвам. Пенсионираните ченгета трябва да поддържат умовете си във форма, докато жените разследват банкови обири.

По-късно, когато си тръгваха, Уил целуна дъщеря си по бузата и я придърпа настрани от Грег.

— Знаеш ли, твоят човек ми харесва. Исках да ти го кажа. Не го изпускай.

Знаеше със сигурност, че Грег Дейвис е ОХ.

Уил лежеше в леглото и гледаше как Нанси персонализира спалнята му с картини, кутийка за накити, плюшено мече.

— Имаш ли нещо против? — попита тя.

— Изглежда добре.

— Имам предвид, за нас? Мислиш ли, че идеята е добра?

— Мисля, че е добра. — Потупа матрака. — Когато приключиш с украсата, ела да пробваш новото си легло.

— Вече съм спала в него — отвърна тя и се изкиска.

— Да, но сега е различно. Вече е обща собственост.

— В такъв случай избирам страната откъм прозореца — заяви тя.

— Знаеш ли, май си мой тип.

— И що за тип е това?

— Умна, секси, нахална и тъй нататък.

Тя изпълзя на леглото и се сгуши до него, а той я прегърна. Беше й казал за Библиотеката. Това бе нещо, което трябваше да сподели с човека до себе си, и тайната ги събра завинаги.

— Докато бях в Ел Ей, потърсих още нещо в компютъра на Шакълтън — тихо рече той.

— Искам ли да го знам?

— На дванайсети май две хиляди и десета се ражда дете на име Филип Уестън Пайпър. След девет месеца. Това е синът ни.

Нанси премигна няколко пъти и го целуна.

Той й върна целувката с думите:

— Имам много добро предчувствие за бъдещето.

9 януари 1297 г.

Остров Уайт

Подгъвът на бялото расо на абата бе подгизнал от кръв. Всеки път, когато спираше да докосне поредното студено чело или да прекръсти безжизнено тяло, дрехата му се окървавяваше все повече.

Приор Феликс стоеше до Болдуин и го подкрепяше, за да не се подхлъзне на хлъзгавите от кръвта камъни. Обикаляха кланицата и проверяваха всеки от рижите писари за признаци на живот, но без резултат. Единственото друго биещо сърце в Залата на писарите бе на стария Вартоломей, който правеше своята мрачна проверка в другия край на помещението. Болдуин бе отпратил сестра Сейблин, защото истеричните й писъци го изнервяха и му пречеха да си събере мислите.

— Мъртви са — рече той. — Всички са мъртви. Защо се случи това, за Бога?

Вартоломей систематично вървеше от редица на редица, като стъпваше внимателно покрай труповете и се мъчеше да запази равновесие. За грохнал старец се движеше доста пъргаво от място на място и събираше страниците от масите.

Тръгна към Болдуин с цял топ пергаменти в ръка.

— Виж! — каза старецът. — Погледни!

Остави страниците на масата.

Болдуин взе една и я прочете.

После следващата, и следващата. Разпръсна листата по масата, за да ги прегледа по-бързо.

Всеки лист носеше датата 9 февруари 2027 г., следвана от един и същи надпис.

— Finis Dierum — произнесе Болдуин. — Краят на дните.

Феликс потръпна.

— Значи тогава ще настъпи краят на света.

Вартоломей леко се усмихна.

— Делото им е било завършено.

Болдуин събра страниците и ги притисна до гърдите си.

— Но нашето дело още не е завършено, братя. Трябва да бъдат положени да почиват в криптата. После ще отслужа меса в тяхна чест. Библиотеката трябва да бъде запечатана, а параклисът — изгорен. Светът още не е готов.

Феликс и Вартоломей бързо кимнаха в знак на съгласие и абатът се обърна да си тръгне.

— Две хиляди двайсет и седма е далеч в бъдещето — уморено рече Болдуин. — Човечеството има много време да се подготви за Края на дните.