Блондинка от Маями

По прекрасното лице плъзна втора сълза, искряща в лъчите на малките прожектори над открития бар. Наоколо палми в саксии шумоляха под ласките на мекия нощен вятър, понесъл соления океански дъх, смесен с аромат на жасмин и висококачествена марихуана местно производство.

В цялата сцена имаше нещо холивудско, само че ако това беше кино, аз щях да се метна с плонж от табуретката и да избия от ръката й пистолета, а после тя щеше да се влюби в мен.

Но не се метнах. И тя не се влюби. Всъщност знам ли…

Зяпнал досущ като ченгето от онази снимка, на която Джак Раби застрелва Лий Харви Осуалд, аз я гледах как стреля повторно, този път по-надолу. Куршумът закачи отстрани таза на жертвата и рикошира към пода, откъдето по-късно полицаите го прибраха в найлонова торбичка, както си им е навикът.

Всички знаят, корабът потъва. Всички знаят, капитанът лъже.

Залепнал за табуретката, аз видях как Криси Бърнхард свали пистолета още по-надолу и се прицели в слабините на мъжа.

Всеки има скапаното чувство, че баща му е на смъртен одър.

Мъжът се помъчи да прикрие слабините си с длани. Третият куршум мина между разперените му пръсти, закачи пениса, навлезе в бедрото и се заби в костта, без да я строши.

Всичко това стана за броени секунди. Ръсти дори не мръкна, само дето леко се приведе към мен, по-настрани от стрелбата. Някога на игрището станеше ли напечено, той вечно гледаше да духне към скамейката, а мен оставяше да търча с разбитите си колене срещу разни горили.

Когато тя се прицели отново, аз най-сетне скочих от табуретката, хвърлих се с плонж и избих пистолета. Криси Бърнхард припадна и аз я подхванах — просто стоях и я държах на ръце, а бузата и лежеше върху рамото ми и дългата руса коса ме гъделичкаше по врата. Точно така се появих на първата страница на „Маями Хералд“ — с припаднала хубавица в ръцете и глуповато отворена уста. Под снимката напечатаха: „Адвокат обезоръжава фотомодел… твърде късно“.

Открай време съм си такъв — вечно не ми достига една крачка.

Зоната на сблъсъка

— Отцеубийство — изрече с погнуса доктор Чарли Ригс. — Престъпление, познато още от Библията.

— И от митологията — добавих аз.

— Едип, разбира се — каза Чарли. — И още… чакай да видим.

Да разговаряш с пенсиониран съдебен лекар е като да играеш покер с идеи вместо карти. Днес обаче бе мой ред да раздавам.

— Орест — казах аз. Рядко ми се случва да надприказвам Чарли, затова държах да използвам възможността докрай — Орест обезглавил майка си Клитемнестра, защото организирала убийството на баща му Агамемнон.

Той ме изгледа като любящ учител. Забавно е да докажеш, че не си пропилял петте години учение в Пенсилванския университет. Като първокурсник ме поканиха в студентския театрален клуб да играя Големия Жул от пиесата „Момчета и кукли“, навярно защото останалите от трупата имаха телосложението на Майкъл Фокс. Оказа се толкова интересно, че зарязах физкултурните специалности и се насочих към актьорското майсторство, където поемах най-вече ролите на едри и тъпи образи. Знам, ще речете типажи. Любимата ми роля беше на Лени от „За мишките и хората“ и още си спомням как залата се разхълца, когато помолих Джордж да ми разкаже за къщичката, а той извади пистолета от джоба си. „И ще се грижа за зайците“ — казах аз, а Джордж се прицели в тила ми и публиката почна да подсмърча. Само за едно съжалявам — че баба не беше там.

Както и да е, ето че две кариери по-късно отново играех роли, но вече пред съдии и съдебни заседатели. В момента обаче слушах от стария си приятел какво пише в протокола за аутопсия, който бе успял да докопа благодарение на бившите си колеги от моргата.

Куршумите не би трябвало да убият Хари Бърнхард, обясни Чарли Ригс. И нямало да го убият, ако имал здраво сърце. За жалост дългогодишната употреба на бърбън от Кентъки, говеждо от Канзас и пури от Куба му била докарала седемдесет и пет процента задръстване на коронарните артерии.

— Шокът от стрелбата е предизвикал мощен прилив на адреналин — каза Чарли, прелиствайки протокола. — В комбинация с блокираните артерии това би трябвало да го убие на място.

— Но не го уби — възразих аз — Той оцеля. Казват, че операцията била успешна.

— Да, извадили куршумите и спрели кръвоизлива. Но между бара и операционната зала организмът му е претърпял няколко тежки шока, особено пък за човек с увредени артерии. Докато се възстановявал в интензивното отделение, клетият мистър Бърнхард изпаднал в спонтанна вентрикуларна фибрилация. Мускулните влакна на сърцето не получавали достатъчно кислород. — За илюстрация Чарли бързо разтвори и сви юмрук. — Сърцето трепери, тресе се, но не изпомпва кръв. Сърдечната дейност спира. Лекарският екип се опитва да я възстанови, но не успява. Смъртта е неизбежна.

— Но когато го качиха в линейката, той беше добре — казах аз.

— Добре ли?