Блондинка от Маями

— Казвай, Чарли. Ще дадеш ли показания, че причината за смъртта е сърдечен удар?

— Няма такава работа! — възрази гръмогласно той. — Сърдечният удар е причинен от огнестрелните рани.

— Не бързай толкова — прекъснах го аз. — На тая възраст и с това състояние на артериите Хари Бърнхард е можел да получи сърдечен удар, когато и да било, нали?

— Но не го е получил, когато и да било. Сърдечната му дейност е спряла три часа и половина, след като твоята клиентка — ако наистина е такава — го застреляла в бара. За бога, застреляла собствения си баща!

— Няма ли поне да ми помогнеш за освобождаване под гаранция, Чарли? Извърти някак работите, та да я измъкнем от панделата.

Този път подскочиха и двете рошави вежди.

— Към лъжесвидетелство ли ме тласкаш?

— Не, просто казвах…

— Да излъжа на предварително заседание, сякаш това е по-малък грях, отколкото пред съда. — Погледът му бе остър като кинжал. — Клетвата си е клетва, Джейк.

Спомних си какво бе казал един журналист за опозорения и вече покоен адвокат Рой Кон: „Той лъже само под клетва“. Добре де, защо не? Без клетва и баба знае.

— Veritas simplex oratio est — каза Чарли. — Езикът на истината е прост. Но лъжите, извъртанията, клеветите неусетно те оплитат в паяжината си.

Мразя да споря с Чарли Ригс, защото винаги се оказва прав, а проклетата му северняшка почтеност най-често държи и мен в правия път.

— Съдебният състав се събира утре — казах аз. — Надявах се да уговоря Ейб Соколов за по-леко обвинение…

— Джейк, откога се знаете с Ейб?

— Още откакто той гонеше дребни джебчии, а аз бях зелено адвокатче и се учех как да замазвам фактите, да мамя съдебните заседатели и да преча на правосъдието.

— Тоест, откакто беше в служебната защита.

— Точно това казах.

— Значи познаваш Ейб, откакто си адвокат.

— То пък един адвокат…

Чарли Ригс приведе глава настрани и ме огледа като разочарован наставник.

— Добре де, Чарли — рекох аз, — знам накъде биеш. Ейб е голям дървеняк и би трябвало да съм наясно. Просто си мислех, че случаят е особен. Млада жена без полицейско досие, която не представлява заплаха за обществото…

— Вярно. Няма друг баща за убиване.

— Чарли, толкова години си работил за обвинението, че вече нямаш усет за честна игра. Станал си копой на прокуратурата.

— Копой ли? — Той изръмжа и замахна с лулата на среща ми. — Просто съм обективен, а ти не си.

— Естествено, че не съм! — Сега бе мой ред да повиша глас — Аз съм адвокат на Кристина Бърнхард, неин защитник срещу могъщата сила на прокуратурата и срещу всеки друг, решил да й причини зло.

— А какво заслужава според теб? Условил присъда, порицание, общественополезен труд?

Вдигнах рамене, сякаш исках да кажа: „Защо не?“

— Погледни истината в очите, Джейк. Захванал си се с процес за убийство, и то загубен от самото начало.

— Не ме подценявай, Чарли.

— Никога не съм те подценявал. Просто си мисля, че понякога не усещаш как навлизаш в зоната на сблъсъка.

Дъвчех зад бюрото сандвич с кюфте и салата, когато моята секретарка Синди влезе, намуси се и пъхна пръст в оранжевите си къдрици.

— Ако не хванеш рак от нитратите и бензопирена, сто на сто ще се гътнеш от пестицидите и тежките метали.

— Какво? — сепнах се аз и изръсих капка мазнина върху разгърнатата папка с иск за телесни повреди.

— Тази отвратителна мазна животинска плът, която ядеш, ще те убие. Излишъкът от белтъчини ще доведе до бъбречна недостатъчност, а антибиотиците в крайна сметка понижават съпротивата срещу инфекции.

— Добър апетит — рекох аз и протегнах мазния сандвич към нея.

— Знаеш ли, че производството на храни от животински произход изразходва двайсет процента от енергийните ни запаси? Знаеш ли, че седемдесет и пет процента от водата ни отива за отглеждане на добитък?

— И одобрявам това до последната капка. — Оригнах се. — Откъде ги вадиш тия проценти?

— От дружество „Вега“ — каза тя и се тръшна на едно от двете креела за клиенти, върху чиито подлакътници бяха оставиш отпечатъците си множество потни длани.

О, вегетарианците. Никакви животински храни, включително млечни продукти, яйца и мед. Представях си ти като шайка мършави откачалки, които преживят водорасли и вдигат аларма срещу нормалните човешки потребности от бифтеци или омари.

— Какво имаш за мен? — попитах аз.

Синди прегледа бележника си.

— Роберто Кондом е в чакалнята — каза тя с приглушен смях. — Толкова правни услуги му вършиш, че се чудя защо не го уредиш и с една смяна на името.

— Не ти ли харесва Роберто?

Тя сбръчка носле. В днешно време хората просто нямат чувство за хумор.

— Както и да е, размърдай се — нареди Синди. — В три имаш среща с Ръсти Маклийн в дома му. В пет с Кристина Бърнхард, в дома й.

— Много смешно, Синди.

В момента домът на Криси се намираше в женския затвор, където я държаха без гаранция. Поне засега.

— Боби, изглеждаш страхотно!

— No se1. Джейк. Тоя път искат да ми лепнат ефективна присъда.

— Какво? Пак ли те спипаха да ловиш омари?

Моят клиент ме погледна обидено.