Блондинка от Маями

— Джейк, mi amigo2, освобождавах ги от капаните. Не помниш ли как ме защити последния път? — И той леко повиши глас, имитирайки доста успешно част от пламенната ми заключителна реч. — Роберто Кондом, защитник на околната среда, приятел на флората и фауната, на млекопитаещите и членестоногите.

— Можехме и да спечелим — напомних му аз, — ако онези от морския патрул не бяха открили в камионетката ти сандъци с лед и триста бройки умъртвени омари.

Роберто сви рамене. Такъв е животът. Той беше на около трийсет и пет години, мършав като тореадор, със зализана назад черна коса, тънки мустачки и дълги бакенбарди, напомнящи ятагани. Обикновен носеше бледосиня риза с широки ръкави и бели ленени панталони. Макар че приличаше на жиголо от архивен филм, истинската му стихия не бяха хотелските фоайета, а блатата.

Като крадец Роберто имаше много тясна especialidad

3 кражби на живи животни. И с пръст не докосваше чужда кола, но отмъкваше говеда от фермите край Окала. Не посягаше на чужди пари, но веднъж се вмъкна в магазин за домашни любимци и обра всички тропически рибки. Събираше нелегално яйца от морски костенурки, за които някои botanicas4

в Малката Хавана плащаха по сто долара на парче, защото се смяташе, че възстановяват мъжката сила; крадеше редки орхидеи от резервата Факахачи и малки щраусчета от Сафари Парк. В момента на краката му имаше ботуши от щраусова кожа, които вървят по около хиляда долара чифта. Освен ако донесеш на обущаря готов материал.

Роберто презираше криминалните престъпления, особено търговията с наркотици. Така го бях отървал преди време, когато вкара нелегално в страната седемстотин питона, а неговият партньор му погоди голям номер: натъпка ги с кондоми — да бе, майтап и половина, — пълни с кокаин. Преди змиите да напуснат Богота, някой напъхал пакетите в анусите им и след това ги зашил — без съмнение трудна работа, макар че досега не съм я срещал в обявите за търсене на работна ръка. Когато на митницата спипаха змиите и откриха от какъв запек страдат, Роберто бе обвинен в контрабанда на наркотици и жестокост към животните. На процеса той се яви с любимата си двуметрова боа Бозо около шията и заяви, че обича змиите и никога не би им причинил зло. Съдебните заседатели отсъстваха само двайсет минути, после го пуснаха да си върви. За Коледа Роберто ми подари яке от змийска кожа, която изглеждаше някак позната, но чак след няколко месеца забелязах, че Бозо се е изгубил.

— Какво е, щом не са омари? — попитах аз. — Раци, сюнгери, морски звезди, щъркели? Да не си крал живи корали от резервата Пенекамп?

— Джейк! — възкликна той още по-обидено. После опипа огърлицата си от алигаторски зъби и аз разбрах.

— Алигатори! Бракониерствал си из Евърглейдс.

— Chingate!5 Не съм бракониер. Имам си разрешително.

— За шест алигатора на сезон.

— Шест! — изсумтя той. — Как да си изкарам хляба с шест бройки? За една кожа взимам двеста долара, а после разните лъскави магазини в Бар Харбър продават чантичките двайсет пъти по-скъпо.

— Така е, няма правда на тоя свят.

— Verdad

6. Дори да простреляш голям кайман право в окото, часове наред ти се мята из лодката. За да го убиеш, трябва да му натъпчеш тел в гръбнака, а след това газиш до колене в крокодилски лайна.

— Ако ще ме каниш на следващия си лов, забрави!

— Просто ти казвам, че на трудовия човек като мен хич не му е леко.

— Добре де, значи си пролетарий. С колко кожи те спипаха?

— Solamente7

петдесет и седем.

— Божичко, ти си бил сериен бракониер.

— Ами, има-няма три дни работа. По това време на годината би трябвало да ги докарам до сто. Чудна работа, ще знаеш. От шест месеца насам блатата непрекъснато спадат.

— Много ясно, че спадат. Сега сме в края на сухия сезон. Изчакай още няколко седмици и ще ти втръсне от дъжд.

— Да, ама тая година сухият сезон не беше чак толкова сух. Има нещо мътно, казвам ти. Алигаторските леговища са пресъхнали. Гладуват, горките, щото рядко се мяркат костенурки и патици, а пък риболовът отиде по дяволите. Обадих се в Службата по водните ресурси и се представих за един от ония смахнат еколози. Рекоха, че щели да проверят, ама нали ги знаеш чиновниците.

Прибрах информацията в едно от затънтените кътчета на паметта си, като се питах дали ще можем да я използваме. Както винаги Роберто бе с една крачка пред мен.

— Та си мислех, Джейк, може пък да съм правил услуга на животинките.

— Като ги гърмиш с карабина в очите ли?

— По-добре, отколкото да пукнат от глад, verdad? Естествен подбор, оцеляване на най-силните. В известен смисъл аз съм мечтател, изпреварил своето време.

Спомних си думите на Чарли за случая с Криси.

— И какво искаш сега, Боби? Условил присъда, порицание или общественополезен труд?

— Не, мамка му! Аз съм герой, по дяволите. Медал трябва да ми дадат.

Скули и акули

— Мо-Са-Би — изрече Ръсти Маклийн, натъртвайки на всяка сричка. — „Модели от Саут Бийч“. Хитро измислено, нали?

— Хитро е — съгласих се аз.