Блондинка от Маями

— Да възстанови или да ги създаде? — попита Мили, като стана и пристъпи към закрития със завеси прозорец. Отвън долитаха шумовете на натовареното движение, пъплещо на запад към Корал Гейбълс и Уестчестър. — Сигурна съм, че случаят би заинтересувал невролозите. Ние знаем адски малко за мисловните процеси. Знаем, че нервните клетки на мозъка, наречени неврони, предават информация чрез електрически импулси. Знаем, че клетките освобождават в синапсите, тоест пространствата между невроните, химически вещества, наречени невротрансмитери. Но не знаем къде се съхраняват спомените и как биват повиквани. Твоят доктор Шийн е привърженик на идеята за възстановените спомени, разчитаща на чувства, образи и теории, които не могат нито да се докажат, нито да се опровергаят. Ако изглежда истина, значи е истина. Спомените сигурно са складирани нейде, трябва само да ги изровим. Но нима не би било по-логично да предположим, че мъчителните спомени са по-ясни, по-подробни и по-трайни от всички останали?

— Да, така ми се струва, но аз не съм лекар.

Тя се върна зад бюрото и седна.

— Колко време е трябвало на Шийн, за да възстанови тези предполагаеми спомени?

Аз се усмихнах печално, защото си представих как Ейб Соколов задава съшия въпрос.

— Няколко месеца. Работата хич не вървяла, докато не опитал с хипноза.

Мили стовари длан върху бюрото.

— Естествено. Хипнозата само е подсилила нейната възприемчивост. Колкото по-лесно се поддава един пациент на хипноза, толкова по-уязвим е за внушения и манипулации. — Тя прелисти медицинските справки на Шийн. — Давал ли й е някакви лекарства?

— Да. Такова многообразие, че да не знае на кой свят се намира.

Тя откри нужната страница и спря.

— Ето ги. „Ксанакс“, „Ативан“, „Меларил“, „Прозак“, „Дезирел“, „Ресторил“, „Дарвоцет“ и литий. А тя случайно да е добавила нещичко? Марихуана, ЛСД?

— Казва, че не. Чарли й направи проба за наркотици и резултатът излезе отрицателен.

— Дай да видя.

Открих протокола и го сложих на бюрото.

— Имало е следи от барбитурати — каза Мили.

— Знам. В лабораторията твърдят, че са от успокоителните.

— Не и в тази комбинация. В кръвта и има 3-хидроксиамобарбитал, N-глюкозиламобарбитал и 3-карбоксиамобарбитал.

— Е, и какво?

Всичко това се свежда до натриевия амитал. Той спира задръжките и прави хората по-приказливи. Често се използва за хипнотична терапия. Шийн вероятно ще ти каже, че ги наричат още „серум на истината“. А според мен със същия успех може да й обърка спомените.

— Защо Шийн е отразил употребата му в документите? — попитах аз.

Тя вдигна рамене.

— Ти си адвокатът. Сещай се сам.

— И тъй, Мили, какво ми казваш? Шийн тайно е упоил Криси, после й внушил спомени за насилие, което изобщо не се е случило?

— Питаш ме дали бих го потвърдила под клетва?

— Ще използвам правния термин. Какво можеш да кажеш в границите на разумната медицинска увереност?

Тя сви рамене.

— Дявол знае. Да ти кажа ли какво подозирам?

— Мисля, че го знам, Мили.

— Виж сега, с времето паметта избледнява и става по-услужлива на допълнителните сведения.

— Като например намеците на някой психотерапевт.

— Точно така. — Тя седна на ръба на бюрото. — Какво ще правиш със записите в съда?

— Не знам. Шийн не намеква, а направо притиска. Криси отрича да е била изнасилвана. После той изключва касетофона. Когато отново го включва, тя вече си спомня.

Мили Сантяго поклати глава.

— Само да предоставим записите и Соколов ще се развихри — продължих аз. — Вероятно ще предложи изобщо да не засяга въпроса за изнасилването, а ако съдията му откаже, с най-голямо удоволствие ще пусне касетите пред съдебните заседатели.

— Ези — губиш, тура — пак губиш. Доктор Шийн колкото ти помага, толкова ти пречи.

Сега бе мой ред стана и да закрача напред-назад.

— Лошото е, че се нуждая от Шийн. Изправен съм срещу обвинение в предумишлено убийство и нямам друга защита, освен онази, която ми даде той.

— Съжалявам — каза доктор Сантяго. — Не исках да ти подрязвам крилата.

— Няма нищо. Трябваше да знам истината.

— Може би някой друг психиатър ще подкрепи Шийн. Ако искаш мога да ти препоръчам двама-трима.

— Имаш предвид хора, дето да кажат каквото искам?

— Така се играе в съда, нали?

— Да, май си права. Неотдавна призовах на едно дело специалист по анализ на кървави петна. Прокурорът го разпитва и се прави на много печен: „Плати ли ви мистър Ласитър, за да излъжете пред съда?“ А свидетелят отговаря: „Не, той няма толкова пари.“

— Станал си малко циничен, а, Джейк?

— Да. Знаеш ли друго определение за експерт?

— Казвай.

— Квалифициран и умен радетел на всестранен анализ. Съкрати си го сама.

— Не ставай агресивен, Джейк, че ще ти препоръчам психотерапия.

— Извинявай. Винаги се изнервям като видя жена в беда.

— Жена?

— Жена ли рекох? Исках да кажа клиент.

В очите й заиграха лукави искрици.

— Аха…

— Мили, не се заяждай.

— Не ми разказа всичко, нали, Джейк.

За момент настана тишина, нарушавана само от бученето на климатика.

— Да, не ти казах всичко.

— Искаш ли един безплатен съвет?

— Слушам.

— Дай заден ход. Не се обвързвай емоционално. Там, накъдето си тръгнал, ще откриеш единствено болка.