Блондинка от Маями

— Знаеш ли, Джейк, навремето съм видял доста дела — започна съдията. Както мнозина юристи, Майрън Стангър страшно обичаше да напомня на адвокатите, че преди да стане Цезар е бил гладиатор. — И знам, че не всичко става както си го планирал. Не, по дяволите, нищо не става както си го планирал. Тъй че трябва да бъдеш готов за неочакваното.

Кимах в знак на дълбока признателност към изтърканото клише на дъртия кукуфелник.

— Свидетелите изчезват, умират или внезапно променят решението си — продължаваше съдията. — Но не мога да позволя на кандидатите да си протриват отвън колективния задник, докато аз тук се мъча да изровя друго дело за днес. За вас момчета, специално насрочената дата и…

— Но, ваша чест — изхленчих аз.

— Не, слушайте ме и двамата. Когато вие влезете в залата и застанете пред кандидатите, мислите си за съдебни заседатели. Но когато аз им раздавам призовки да изпълнят своя конституционен дълг, знаете ли какво виждам?

— Гласоподаватели — подсказах аз.

Съдията ми отправи суров поглед.

— Съседи. Добри, чести граждани с ясно разбиране за морални ценности. И няма да ги подведа. Молбата за отлагане се отхвърля. Господа, хайде да подберем заседателите.

Заседатели.

Чел съм книги как трябва да се подбират. Наемал съм психолози, социолози и екстрасенси. Доверявал съм се на Марвин Печения, пенсионер и бивш собственик на магазин за обувки в Питсбърг, който ме посъветва да избягвам мъже с лъснати до блясък обувки — прекалено консервативни и лоялни към властите, — а да предпочитам жени с открити сандали и червен лак на краката. „Умът им е открит като обувките“, обясни Мартин.

Заради Криси наех психолог, който да проучи настроенията в общината. Без да разкрива за кое дело става дума, доктор Лестър Уинър разпрати въпросник на няколкостотин семейства, подбрани по демографски критерии. Узнахме, че трябва да се пазим от родители, особено ако са в обтегнати отношения с порасналите си деца. Узнахме, че счетоводителите, морските биолози, метеоролозите и други научни типове ще приемат с насмешка нашата линия и защита. Без особена изненада узнахме, че заседатели, минали през психотерапия, са за предпочитане пред онези, които осмиват заведенията за психично здраве. Всеки, който се съмняваше в психиатрията, трябваше да отпадне автоматично. Доктор Уинър смяташе, че жените ще проявят по-голямо съчувствие, но аз отхвърлих съвета му. Ако щете, наречете ме грубиян и нахален мъжкар, но според моя опит заседателките не проявяват и капка самочувствие, когато обвиняемата се окаже по-млада, по-стройна и по-секси от тях.

Исках мъже, които да се влюбят в клиентката ми. С други думи, исках себе си.

Аз съм съвсем нормално момче. Не си слагам обица или златен ланец. Не нося пейджър или ръчна чантичка. Не членувам в частен клуб или мистичен култ. Не ходя в „La Voile Rouge“34 да пуша скъпи пури, и ако някой дебел брокер с тиранти и френски бутонели ме поръси с пепел, ще му натъпча смрадливата пура в гърлото. Няма по-голям праведник от бившия грешник.

Смятам, че доста добре разбирам от характери и имам приличен опит в човешките отношения, но вечно се изненадвам при подбора на заседатели. Сключил съм постоянен облог със стария пристав Клайд Тигпен — тенджера от неговата мидена чорба срещу един буркан от бабиното блатно зеле — по въпроса кой ще е председател на групата. Аз винаги избирам човека в черен костюм, но Клайд е виждал хиляди дела и не разчита на облеклото. Той надушва авторитетната фигура.

Понякога кандидатите са нервни. Тази сутрин един помоли да го освободим и каза на съдията:

— Жена ми се кани да забременява.

— Според мен сигурно се кани да ражда — обадих се аз.

— Свободен сте — заяви Стангър. — И в двата случая трябва да бъдете там.

Естествено, ние всъщност не подбираме заседателите. Мъчим се да отстраним онези, които не ни харесват. Помня как на едно гражданско дело бях изчерпал лимита си от възражения и не успях да отхвърля един млад мъж с провиснал китайски мустак, който ме гледаше свирепо през цялото време. Изкарваше си хляба с чистене на септични ями и това беше единствената ни обща черта. Погледнех ли го, подпираше си брадичката с длан и ми показваше среден пръст. Цяла седмица щом се озърнех към заседателската ложа, виждах го да си вири пръста, облечен в работна риза с надпис: ПЪЛНЕТЕ СИ ЯМАТА, ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ. Когато заседателите се върнаха след обсъждането и той стана да обяви присъдата в качеството на председател, аз почнах трескаво да обмислям как ще обжалвам. Но присъдата бе в наша полза, а когато на излизане от залата стиснах ръка на човека, открих, че пръстът му е парализиран. Строителна злополука, обясни той, като забеляза изненадания ми поглед. Нещата са невинаги такива, каквито изглеждат, обича да казва Чарли Ригс.