Блондинка от Маями

По-нататък съдията нареди на заседателите да не разсъждават защо възразяват обвинението и защитата или пък какви биха били отговорите, ако не е имало възражения. Ама че тъпо. Опитай се да не мислиш за розов слон. Само той ще ти е в главата. Каза им още, че встъпителните речи не са доказателства, а просто мнения на двете страни за онова, което ще бъде доказано. Посъветва ги да не обсъждат делото с приятели, роднини и евентуално домашни любимци. И накрая Честния Ейб получи думата.

— Случаят е съвсем прост — започна Ейб Соколов. — Рано привечер един мъж седи в нощен клуб. Нарича се Хари Бърнхард и никого не закача, просто се наслаждава на плодовете от своя труд. Хари е работлив мъж, много е постигнал в живота си, но още много му предстои да постигне. Докато надига чашата, Хари не подозира, че това ще е последното му питие.

Мелодраматично като в слаб филм, помислих си аз. А и не е съвсем вярно за питието — в болницата са го сложили на система.

— А сега ви моля да си представите — продължаваше Ейб. — Една млада жена влиза в клуба и пред десетки свидетели вади пистолет от чантичка на Версаче.

Версаче. С други думи — богата разглезена кучка.

— И както Хари си седи, тази жена с пистолета тръгва право към него.

Хари. Очовечаване на нещастника. Ейб караше заседателите да затаят дъх, докато той кинематографично прехвърля действието ту към злодея, ту към жертвата.

— Жената насочва към Хари пистолет „Берета 950“, който е носила скрит в чантичката си. Скрит от охраната, скрит от Хари, скрит от света, за да може тя да извърши предварително подготвеното убийство. Хари не е имал време да приключи делата си, да се сбогува с близки и приятели. Не е изживял отредения му срок и не е чул гласа господен да го пита, както питал някога Йов: „Видял ли си сенчестите врати на смъртта?“

Йов ли? Да знаят заседателите, че и Господ е на е страната на обвинението.

— Жената, тази жена, седнала тук…

Ейб се приближи до нашата маса и протегна показалец само на педя от носа на Криси Бърнхард. Тя не трепна. Просто си седеше, облечена със стоманеносин костюм на Келвин Клайн и сива копринена блуза.

— Тази жена, Кристина Бърнхард, насочила пистолета към Хари Бърнхард, към своя баща, после жестоко и преднамерено натиснала спусъка. Неведнъж, не дваж…

Триж?

— … а три пъти. Бам! Бам! Бам!

Двама заседатели трепнаха от звуковите ефекти. Другите не, може би защото хроничният синузит на Ейб действаше като заглушител.

— Хари светкавично бил откаран в болницата „Връх Синай“, където лекарите положили героични усилия да спасят неговия живот. Но два часа след операцията сърцето му спряло и смъртта настъпила като непосредствен резултат от стрелбата. За разлика от повечето съдебни дела, на днешното няма съмнение по всичко, което ви казвам. Ще чуете показания на свидетели, които ще потвърдят под клетва, че Кристина Бърнхард наистина е застреляла баща си. Ще чуете показанията на санитаря, хирурга, сестрата и съдебния лекар. Ще чуете, че спирането на сърдечната дейност е било пряко свързано и предизвикано от огнестрелните рани, и следователно ще бъдете склонни да отсъдите, че Кристина Бърнхард е убила баща си и носи отговорност за предумишлено убийство.

Ейб продължи така още известно време, като съветваше заседателите да обърнат внимание на свидетелските показания, да изпълняват инструкциите на съдията Стангър и да изслушат внимателно мистър Ласитър, когато застане пред тях за встъпителната си реч. С едно леко вдигане на веждите и повишаване на гласа Ейб накара внимателно да прозвучи като скептично. Той благодари на добрите хорица за вниманието, каза им, че ще придвижи делото бързо — от което се подразбираше, че всяко забавяне ще е по моя вина, — после си седна с топла и сърдечна усмивка.

Станах и леко се поклоних към съдията. Зад себе си чух щракането на журналистически фотоапарат — колкото и да ги усъвършенстват, все не могат да ги направят съвсем безшумни. Вратата на залата изскърца, после се затръшна. По керамичния под заскърцаха подметки, после някой се изкашля на първия ред. Чувах всичко това, както някога винаги чувах редките одобрителни възгласи и масовото дюдюкане при излизането ми на терена.

— Моите почитания към съда — казах аз, изразявайки уважението си към петвековното английско гражданско право. След това се обърнах към заседателите. — Вчера попитах всеки един от вас, дали ще изчака и представянето на последното доказателство, преди да реши, че обвинението е доказало своята теза извън всякакво съмнение. Всички отговорихте утвърдително.

Заседателите са честен народ. Винаги им припомняй какво са обещали.

— Това е важно при всяко дело, но в нашия случай става съдбоносно, защото това не е обикновен процес, макар някои факти наистина да са безспорни. Криси Бърнхард застреля баща си, който почина по-късно същата вечер. Но ще бъдат повдигнати въпроси за намеренията на Криси и нейното душевно състояние — въпроси, които мистър Соколов не обсъди пред вас.

„И аз няма да ги обсъждам. Или поне няма да навлизам в подробности, защото все още не знам какво да кажа, по дяволите.“