Блондинка от Маями

— Добре де, добре. Гай ми каза да опитам да се сдобря с теб. Не каза защо.

— Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш, Ръсти.

— Добре де, сбърках, но, Бога ми, Джейк, сега казвам истината. Не знаех какво са замислили Гай и онзи гаден доктор.

— Но сега знаеш.

— Да, мисля, че са бърникали в мозъка на Криси. Не е било трудно след наркотиците и онази история със стареца. Но ние с теб нищо не можем да сторим. Гай Бърнхард е хитър, Джейк. Адски хитър. Прави се на тъп селянин, но хич дори не е прост.

— Какво искаш да кажеш?

— Че ще загубиш, Джейк. Недей да си докарваш излишни неприятности. Просто се приведи и толкоз. В края на краищата не можеш да отречеш, че Криси дръпна спусъка. Искам да кажа, тя го уби, нали така?

— За всичко можеш да си намериш оправдание, а?

— Нямаш представа с какво се захващаш.

— Незабавно се пръждосвай по дяволите!

Ръсти стана и тръгна към вратата.

— Съжалявам, Джейк. Мъчех се да помогна.

— Дрън-дрън! През целия си живот не си помагал никому. И на терена беше страхливец, една гонка не смееше да поемеш както трябва, да не ти разроши косата.

Той спря и се обърна.

— Джейк!

— О, засегнах ли те? Колко жалко. Може би Гай ще плати допълнително за наранените ти чувства.

Той си тръгна заедно с шишето бира. След малко колата му изрева по чакъла и изхвръкна на улицата. Мразех шума почти колкото човека, който го предизвикваше.

Поне веднъж знаех повече от прокуратурата. Не че това ми носеше полза.

В съдебната зала Ейб Соколов се държеше като тъп полицай: „Само фактите, госпожо.“ Изобщо не държеше да знае подробност от живота на Криси, Гай и баща им. Аз исках да зная, но накъдето и да погледнех, изкачаха грешни отговори.

— Е, да не би татко й да се е гътнал от чаша джин? — попита баба.

Беше пристигнала от Исламорада с голяма ракитова кошница, в която носеше мидена чорба, домашно уиски и сушено пилешко. Кип пък мъкнеше книжна торба с лимонов мармалад, лютив сос и други бабини произведения.

— Криси дръпна спусъка — казах аз, преглеждайки купчината провизии върху кухненската маса. — Но е била подведена от брат си и програмирана от доктора.

— Също като Лорънс Харви — каза Кип.

— Ъ?

— В „Манджурският кандидат“. С промит мозък и обучен да убива.

— Да, нещо такова.

— Можеш ли да го докажеш? — попита баба.

— Не — признах аз.

— Тогава какво ще правиш?

Отворих един буркан и подуших бистрото съдържание.

— Ще премина в гъвкава защита. Поддава, но не се къса. Може Гай Бърнхард да сбърка и да ми излезе късметът.

Баба ме изгледа озадачено.

— Искаш да кажеш Соколов, нали, Джейк?

— Не. Ейб не е нашият враг. Той дори не знае какво е станало всъщност. Гай Бърнхард знае и той е противникът.

— И Криси знае — обади се Кип.

Ръката ми застина, както надигах буркана към устата си.

— Какво?

— Ами щом са я програмирали, всичко трябва да е нейде в главата й, нали така? Като онези проблясъци във филмите, дето само ти трябвал нещо, за да се прояснят. Винаги усещам кога на някой ще му се случи, защото показват очите в едър план, музиката се засилва и всичко става черно-бяло.

— Проблясъци — промърморих замислено аз.

— Да, като в „Долорес Клейборн“, само че там не бяха черно-бели, а просто в друг цвят и Кети Бейтс си спомняше какви ужасии е преживяла.

Баба изви очи към мен.

— Какво си мислиш, Джейк?

— Чудя се как да засиля музиката.

Започнахме деня с делови въпроси; и от двете страни предлагахме допълнителни инструкции за заседателите, макар че до края на делото имаше поне седмица. Съдията Стангър прие молбата ми да отпаднат свидетелите Лучано Фавиола и Мартин Кент, тъй като произшествията с тях не приличаха чак толкова на сегашното, че да отговарят на условията по прецедента „Уилямс“, а и нямаше никакви съмнения по въпроса кой е стрелял.

Показанията на Ръсти Маклийн бяха кратки и за щастие без изненади. Ръсти разказа на заседателите, че седял на бара непосредствено до един едър мъж. Не, не познавал човека, виждал го за пръв път. До Ръсти седял мистър Ласитър. Тук заседателите явно се объркаха. Не бяха чували за друг такъв случай.

Обвиняемата Кристина Бърнхард влязла в бара. Да, Ръсти я познавал. Преди време бил неин агент, но нали ги знаете фотомоделите. Обещаят ли им нещо по-добро, прескачат от агенция на агенция. Била само на три метра, когато извадила пистолет и стреляла три пъти в едрия мъж. Не пропуснала нито веднъж.

— Какво сторихте вие, ако изобщо сторихте нещо?

Какво, ако изобщо?… В нашия занаят си имаме ритуални въпросчета. На едно дело за съсипана сватбена рокля противниковият адвокат попита моята клиентка, младоженката: „Какво облякохте за сватбата, ако изобщо облякохте нещо?“

— Бях вцепенен — отговори Ръсти, поклащайки глава — Разбирате ли, никога не бях виждал такова…

Той не довърши.

— И какво стана после? — зададе Ейб Соколов още един традиционен въпрос, чрез който юристите подканват свидетеля да побърза.

— Джейк, тоест мистър Ласитър… — Ръсти извърна глава към мен и лекичко се усмихна. Изглеждаше чаровен като невинно хлапе, докато не го опознаеш. — Джейк скочи и се хвърли към пистолета, но Криси просто припадна в ръцете му.