Дар за бурята

Амая прелисти всички страници до последната, като спираше на отвратителните илюстрации, за да се увери, че Дюпри не е оставил още бележки. После затвори книгата, стана и тръгна да броди из къщата, влизайки от стая в стая. Все още боса и по хавлия, тя чуваше скърцането на дървените подложки, които прекосяваха пода от край до край и предизвикваха подобни звуци в празните стаи. Минавайки покрай хола, забеляза компютъра, леко остаряла машина, която рядко използваше. Върна се в кухнята и взе от полицата бележниците, на които си правеше списъка за пазаруване, ролка тиксо, блокче жълти лепящи се листчета и два флумастера. Влезе отново в хола и включи компютъра. Потърси картата на Навара и след като я отпечата, я залепи с тиксото върху гладката странична стена на една етажерка; после отбеляза с флумастер местата, където живееха семействата на децата. Тогава установи, че ѝ трябва по-голяма карта, защото селцето Еноа се намираше на френската граница. Отвори друга страница, където имаше карта на района, отпечата и нея и я залепи до първата, за да отбележи децата от Еноа. Полученият чертеж се оказа разпокъсан, без видима връзка между отделните точки, общото беше само това, че повечето селища се намираха в долината на Бастан. Амая огледа скицата, убедена, че е напълно лишена от смисъл, и си спомни думите на Дюпри: „Рестартирайте, инспекторе, забравете това, което смятате, че знаете, и започнете от нула, от самото начало“.

Телефонът иззвъня в празната къща и я върна към действителността. Докато вдигаше, си даде сметка, че оскъдната този ден светлина се бе предала и отстъпила място на нощта още преди да се е свечерило, както и че още е с хавлията, която бе облякла след душа.

— Какво прави цял следобед?

Тя погледна картите, които закриваха вече голяма част от етажерката, и разтворената върху масата книга на Дюпри и изведнъж се почувства виновна. Стана и изключи екрана на компютъра.

— Нищо, губих си времето — отвърна, докато гасеше лампите и излизаше от хола.

— Гладна ли си? — попита Маркина от другия край на линията.

Тя се замисли.

— Много.

— Ще вечеряш ли с мен?

Амая се усмихна.

— Разбира се? Къде?

— Вкъщи — отговори той.

— Ти ще сготвиш за мен?

По отговора му разбра, че се усмихва.

— Да сготвя? За теб бих направил всичко.

39

О, Йонан, Йонан. Усещаше ръцете на Сабалса, които здраво я държаха и ѝ пречеха да се движи, докато тя си изплакваше очите по мъртвия си приятел, по пролятата кръв, по ръцете му на пода… Простена и се събуди в тъмнината, нарушавана само от бледата светлина, идваща откъм прозорците в хола през процепа на полуотворената врата. Протегна ръка, за да достигне мобилния си телефон — седем и нещо. Екранът освети стаята; в същия миг се изписа ново повикване и тя се поздрави, че е изключила звука. Беше Ириарте. Измъкна се от леглото и излезе от стаята.

— Госпожо инспектор, дано не съм ви събудил.

— Не се притеснявайте — прекъсна го тя.

— Имаме новини. Резултатите от балистичните анализи. Според следите по двата куршума, извадени при аутопсията, пистолетът, с който е стреляно, е същият, с който е бил убит портиерът на една дискотека в Мадрид преди шест години. Пистолет, свързан с източните мафии, открит на местопрестъплението и по-късно изчезнал от склада за веществени доказателства в едно от мадридските съдилища.

— От съдилището? Как е възможно?

— Имало някакъв лек, неуспешен опит за пожар, при който пожарникарите са унищожили или повредили част от доказателствата, а след разчистването се установило, че някои неща липсват. Освен това ви предупреждавам, че не е изключено хората от Вътрешния да ни повикат за повторен разпит.

Амая изпръхтя вместо отговор.

— Ще дойдете ли днес в управлението?

Тя погледна към вратата на спалнята.

— Не, освен ако нямате нужда от мен. Официално съм в отпуск.

Той не отговори.

— Ириарте… това с пистолета нищо не означава, разследването още не е приключило.

— Разбира се.

Амая се върна в спалнята и пипнешком събра дрехите си, докато очите ѝ привикваха отново към тъмнината и започваха да различават линията на раменете и гърба на спящия на леглото мъж. Спря, удивена от напористите фантазии, които само при вида на тялото му избликваха в съзнанието ѝ.

Пусна дрехите на пода и отново се плъзна до него.