Дар за бурята

Отвори фолдър „Еноа“ и пред очите ѝ се появиха няколко снимки от гроба на децата на Йоланда Беруета, няколко увеличения на подробности от вътрешността на гробницата. Заинтригувана и впечатлена, Амая се загледа в бебешките ръчички, които се подаваха от ковчега, и хипнотичното, напълно почерняло личице на другото дете. Имаше голям брой увеличени снимки. Йонан бе хванал детайла на инициалите, идентифициращи ковчезите: Д.Т.Б., отговарящи на Дидие Тремон Беруета, и М.Т.Б. — на Мартин Тремон Беруета. Снимките бяха повече от двайсет и пет, но ѝ направи впечатление, че Йонан се бе съсредоточил най-вече върху металната урна, предназначена за праха от кремацията, която се бе килнала настрани и бе изцяло отворена. В единия край се виждаха инициалите, които Йонан бе увеличил и завъртял, за да са четливи: А.Т.Б. Беше уголемил също и един от видимите ъгли на пластмасовата торба с праха от кремация, където се забелязваше нещо като крайче на синьо-червена емблема. Амая разгледа снимките и разбра защо Йонан искаше да насочи вниманието ѝ върху това. Да се прибират човешки останки в цветна торба, не беше обичайно. В другата поредица от снимки Йонан бе събрал поне дванайсет опаковки от хранителни продукти, като леща, готварска сол, брашно и захар, всичките френско производство, в прозрачни найлонови пликове със синьо-червена емблема. На следващата снимка Ечайде бе изрязал увеличеното ъгълче на торбата и го бе поставил до еднокилограмова опаковка от захар; емблемата се припокриваше изцяло.

— Дявол да го вземе! — възкликна Амая.

Веднага си спомни за торбата с чакъл в ковчега на сестра си и за пакетите захар, които Валентин Еспарса бе увил в хавлия, за да прикрие дъното на ковчега на дъщеря си. С препускащо с хиляда удара в час сърце Амая отново разгледа снимките една по една, докато в съзнанието ѝ изникваше въпросът на Йоланда Беруета: „Защо някой ще слага пакети захар в детски ковчег?“. Отпечата снимките, стисна ги здраво в ръка и тръгна да се разхожда с тях из хола, като звяр в клетка. Вдигна телефона, позвъни в болница „Сент Колет“ и попита дали е възможно да разговаря с Йоланда Беруета; казаха ѝ, че тя е доста по-добре, но за предпочитане било да се изчака още малко. Затвори разочаровано, ясно беше, че не може да попита за това бившия ѝ съпруг. Отиде до стаята, изсипа съдържанието на чантата си върху леглото и парадната униформа и откри визитката на бащата на Йоланда. Набра номера. Човекът тутакси вдигна.

— Мога ли да дойда да говоря с вас още сега? Много е важно.

Облаците летяха с шеметна скорост по оловното небе и завличаха дъжда далеч от долината, но създаваха усещането за по-ниска поне с четири градуса температура. Въпреки студа, бащата на Йоланда настоя да говорят вън от къщи.

— Заради жена ми, нали разбирате? Всички тези неща много я разстройват, а вече достатъчно изстрада покрай случилото се с Йоланда.

Амая кимна с разбиране, напъха косата си в шапката и като по негласно съгласие двамата тръгнаха да се разхождат, отдалечавайки се от къщата.

— Няма да ви притеснявам дълго. Всъщност имам само един въпрос към вас. В гроба в Еноа има още един малък ковчег, с инициали А.Т. Б.

Той кимна печално.

— Да, на Айсеа, моята внучка.

— Имали сте друга внучка?

— Година преди да се родят момчетата, Йоланда се сдоби с момиченце. Мислех, че знаете. Здраво, прекрасно момиченце, което обаче почина две седмици след раждането си тук, в тази къща. Това породи депресията на Йоланда. После всичко тръгна от зле към по-зле… Според мен беше голяма грешка, че забременя толкова скоро, но мъжът ѝ настояваше, че колкото по-скоро роди друго дете, толкова по-бързо щяла да угасне мъката ѝ по момиченцето. Аз обаче смятам, че Йоланда не беше готова за ново майчинство след случилото се, и тя го доказа по време на цялата следваща бременност: занемари се, ходеше отнесена, сякаш всичко ѝ беше безразлично. Едва когато децата се родиха, когато ги видя и ги пое в ръцете си, дъщеря ми като че ли възкръсна. Не знам дали ще ми повярвате, но тя е добра майка, само че много изстрада, животът ѝ е една трагедия. Роди три деца и трите починаха.

Амая го гледаше, покрусена. Идеята за замяната беше точно онова нещо, което ѝ се изплъзваше. Валентин Еспарса бе казал същото на жена си: че раждането на друго дете ще заличи мъката ѝ по загубеното момиченце. И тя бе заявила, че няма да може да го обича, че не иска да има друго дете. Само че Йоланда беше по-уязвима, по-нестабилна и при нея съпругът бе успял да постигне целта си.

— Йоланда не ми го спомена.

— Дъщеря ми смесва всичко заради лекарствата, които пие: понякога не е съвсем наясно дали нещата са се случили преди или след това, а смъртта на малката ѝ нанесе такава травма, че оттогава в главата ѝ цари пълна бъркотия.

Амая кимна с разбиране. Помнеше, че Йоланда ѝ бе казала съвсем същото, че понякога ѝ се губело кое се е случило първо и кое след това, но междувременно се сети, че в показанията си в управлението тя бе споменала и нещо от рода на това, че бебето не било в ковчега си.