Дар за бурята

— Господин Беруета, имам само още един въпрос. Кремирахте ли тялото на момиченцето?

— Не, нито момиченцето, нито братчетата му. Ние сме хора традиционалисти, както и семейството на съпруга ѝ, нали видяхте семейната гробница в Еноа.

Амая отново кимна.

— Това е много важно, трябва да знам със сигурност, а не мога да попитам бившия ѝ съпруг.

Беруета изкриви лице при споменаването на зетя.

— Не е нужно да говорите с него. Погребалната агенция в Ойереги се погрижи за всичко. Ще ви дам адреса на собственика. Той ще потвърди, че погребението беше традиционно и че децата бяха преместени от болницата, където починаха, направо в погребалната зала, а оттам — в гробницата в Еноа.

Трябваха ѝ десет минути, за да открие директора на траурната агенция и той да потвърди информацията.

Върна се в Памплона, без да спира в Елисондо. Искаше ѝ се да види леля си, но съдържанието на файловете я пришпорваше. Пред компютъра всичко изглеждаше твърде мъгляво, защото нямаше писмено обяснение и трябваше да ги разглежда един по един, докато проумее защо Йонан ги беше обединил.

Отново отвори снимките, на които тя стоеше до Маркина. Огледа ги, задавайки си цял куп въпроси. Кое бе накарало Йонан да прояви интерес към личния ѝ живот? Защо я беше следил? Защо е четял пощата ѝ? Много се ядоса и се почувства безпомощна, защото не разбираше нищо, но реши да остави това за по-късно; сега — Йонан току-що ѝ бе изпратил съобщение, току-що ѝ бе дал нещо осезаемо и очевидно и тя щеше да му се довери. Замисли се за паролата, която той бе избрал за папка „Дар“; сама по себе си думата имаше своето значение, но по-съществен беше номерът, който бе избрал като допълнение, номерът на значката му, номерът, който го правеше полицай, и почти чу Марк да казва, че Йонан е отказвал дори да се замисли над възможността да зареже работата си.

— По дяволите, Йонан, какво си направил?

Папка „Маркина“ съдържаше освен снимките от вечерта, в която бяха разговаряли пред зала „Балуарте“, кратка биография на съдията, сведения къде е роден, къде е учил и какви постове е заемал, преди да дойде в Памплона. Вниманието ѝ бе привлечено от адреса и телефонния номер на гериатрична клиника, в която бе настанена жена, на име Сара Дурàн. Объркана, Амая поклати глава в недоумение, питайки се какво търсят тези данни тук.

В папка „Саласар“ видя снимки от празния ковчег на сестра си в семейната гробница в Сан Себастиян, както и снимките на бебешките кости, подхвърлени при оскверняването на църквата в Арискун, едните, над стогодишни, а другите, бели и чисти, които принадлежаха на сестра ѝ. Имаше няколко увеличения по фрагменти на единствената снимка, която бе успял да направи на пухенката, с която Росарио бе облечена в нощта на бягството си, а после бяха открили в реката, преди съдията да прекрати издирването. Както и карти на планината с възможни пътища за бягство пеша от пещерата „Ари Саар“.

Във фолдър „Еранс“ имаше кратки сведения за секретарката на съдията и нещо, което силно я изненада — още снимки, направени очевидно в някакво кафене, на които секретарката на Маркина с увлечение разговаряше с Йоланда Беруета.

Файлът „Местопрестъпления“ представляваше списък с адресите на всички бебета, починали от синдрома на внезапна детска смърт, които вече бяха проучвали; в него Йонан бе добавил сестрата на Амая, но пък бе зачеркнал синовете на Йоланда Беруета. Взе една от картите, които бе разглеждала предишната вечер, и отново почна да отбелязва селищата, включвайки сестра си и Елисондо и пропускайки Еноа, после свърза точките, които се проточваха от двете страни на шосе N-121. Възможно ли беше това? Много често серийните убийци действаха в близост до важни транспортни артерии, за да могат по-лесно да избягат, но този случай не беше такъв.

„Рестартирайте, инспекторе“, повтори си тя и съзнателно се съсредоточи върху онова, което знаеше. Отпечата наново картата и отбеляза върху нея родните места на жертвите, включително нейното и на сестра ѝ, и тогава забеляза, че без децата от Еноа рисунката добива правилни очертания. Това си пролича още по-ясно, когато се приближи и различи тънката синя нишка, обозначаваща руслото на река Бастан. Като постави знаците по местата им, течението на реката изпъкна и очерта обширна област, простираща се от Ерацу до Арайос, минавайки през Елбете и Елисондо и стигайки с Айсеа до Ойереги. Синята линия се набиваше на очи.

Реката. „Почисти реката“, помисли Амая и тези думи със силата на заклинание за призоваване на духове довяха като ехо в съзнанието ѝ виденията от нейните сънища и спомена за големите бели цветя и празните ковчези.