Дар за бурята

Последните ѝ думи прозвучаха като предупреждение. Амая се усмихна и ѝ намигна, преди да се обърне към асансьора.

Сарасола ги прие в кабинета си, седнал зад отрупаното с документи бюро. Той ги отмести, стана и ги заведе до креслата до прозореца.

— Предполагам, че идвате заради смъртта на доктор Берасатеги — каза, докато се ръкуваха.

Нито Амая, нито младши инспектор Ечайде се учудиха, че той е уведомен — малко от ставащото в Памплона не стигаше до ушите на отец Сарасола. Като видя реакцията им, той поясни:

— Дано не съм ви смутил. Директорът на затвора има близки в „Опус Деи“.

Амая кимна с разбиране.

— Е? С какво мога да ви помогна?

— Посещавали ли сте Берасатеги в затвора?

Известно ѝ беше, че Сарасола е ходил в затвора. Сега просто искаше да провери дали той ще признае.

— Посетих го три пъти, винаги с професионална цел. Всички бяхме изненадани, когато излязоха наяве дейностите на доктора, аз самият най-напред, да си призная, а както вече знаете, проявявам подчертан интерес към изучаването на случаите, при които неадекватното поведение е свързано с Нюанса, или доближаването до Злото.

— Доктор Берасатеги спомена ли ви за бягството на Росарио и за събитията от онази нощ? — запита младши инспектор Ечайде.

— Боя се, че нашите разговори бяха прекалено технични и абстрактни… но и доста интересни, не отричам. Не бива да се забравя, че Берасатеги беше чудесен лекар, и да разговарям с него за собственото му поведение или действията му, беше невероятно предизвикателство. Всеки мой опит да го анализирам срещаше блестящ отговор, така че стремежът ми бе да помогна за успокоението на душата му. От друга страна, каквото и да бе споменал за Росарио или за събитията от онази нощ, то не би имало никаква стойност: ако знам нещо, то е, че не бива да се дава ухо на приказките на хора, доближили се до Злото, защото те никога не казват истината.

Амая въздъхна прикрито, по което Йонан позна, че започва да губи търпение.

— Все пак попитахте ли го за Росарио, или този въпрос не ви интересуваше?

— Попитах го и той веднага смени темата. Надявам се, госпожо инспектор, че покрай това, което днес вече знаете, няма да ме държите повече отговорен за бягството на Росарио.

— Не, няма, само че имам странното и необяснимо усещане, че всичко е част от един значително по-сложен план, като започнем от начина, по който Росарио излезе от „Санта Мария де лас Ниевес“, и минем през събитията от онази нощ, които вие, така или иначе, не сте били в състояние да осуетите.

Сарасола се завъртя на стола си и се наведе напред, за да погледне Амая право в очите.

— Радвам се, че започвате да разбирате — каза.

Тя кимна утвърдително.

— Това не ви оневинява напълно, трудно ми е да повярвам, че човек като вас би пропуснал да забележи нещо от случващото се в собствената му клиника.

— Тя не е…

— Да, знам, клиниката не е ваша, но вие отлично ме разбрахте — отсече Амая.

— Вече се извиних за това — оправда се той. — Вярно, че след като се включих в разследването ви, трябваше може би да наблюдавам по-отблизо Берасатеги, но в случая аз също съм жертва.

Използването на титлата „жертва“ от човек, който не беше мъртъв, нито в болница, винаги я отвращаваше; тя достатъчно добре знаеше какво означава да бъдеш жертва, а случаят на Сарасола не беше такъв.

— Добре, но самоубийството му е изненада. Аз също го посетих, този човек не беше самоубиец. По-скоро би избягал, отколкото да посегне на живота си.

— Самоубийството е вид бягство — обади се Йонан, — макар да не се вписва особено в неговия профил.

— Съгласен съм с инспекторката — отвърна Сарасола, — но ще ви кажа нещо за поведенческите профили. Знам, че можем да се осланяме на тях, следва да ги имаме предвид дори при умственоболни пациенти, но при индивиди, олицетворяващи Злото, те са абсолютно ненадеждни.

— Точно това имам предвид, когато говоря за предварително начертан план. Кое би подтикнало човек като него към самоубийство? — намеси се Амая.

— Същото, което го е подтиквало към предишните му действия: изпълнението на неизвестна за мен цел.

— В тази връзка според вас Росарио мъртва ли е, или се е измъкнала по някакъв начин?

— Не знам повече от онова, което и вие знаете, всичко сочи, че реката…

— Доктор Сарасола, мислех, че сме преодолели тази фаза в нашите отношения. Престанете да казвате това, което очакваме да кажете, и ми помогнете — притисна го тя.

— Мисля, че Берасатеги е работил с години, за да накара онези мъже да извършат убийствата. Мисля, че е измислил начин да ви замеси в случая, като е подхвърлил кости на ваши предшественици в църквата, че от месеци е подготвял излизането на Росарио от „Санта Мария де лас Ниевес“ и бягството ѝ от нашата клиника и че плановете му за онази нощ са били обстойно обмислени. Не мога да повярвам, че при такъв съвършен план не е предвидил дори най-малкия риск. Вярно, че Росарио е жена на възраст, но се наложи да променя мнението си, когато на записа видях как напуска клиниката рамо до рамо с Берасатеги.

— Тогава?

— Смятам, че е жива и е някъде наблизо.

— Но защо е замесил и мен, какво цели тази провокация?