Дар за бурята

— Мау Мау, или Ингума. Не какво е, а кой е. Шумерската демонология го нарича Ламашту, зловреден, стар колкото света дух, един от най-страшните и безмилостни демони, надминат само от Пазузу, както шумерите наричат Луцифер, първия по ранг и важност дявол. Ламашту изтръгвал кърмачета от ръцете на майките им, за да се храни с месото им и да утолява жаждата си с кръвта им, той бил и причинителят на внезапната смърт на бебетата в люлката. Тази ненадейна кончина по време на сън, предизвикана от злокобно същество, присъства още в най-древните култури. В Турция му казват „смазващия демон“, в Африка буквалният превод на името му е „демонът, яхнал гърба ти“, етносът хмонг го нарича „демон мъчител“, във Филипините е известен като „бангунгут“, а злостното същество е старица, на име Батибат. В Япония синдромът на внезапна смърт по време на сън е познат като покури. Художникът Хенри Фюзели го изобразява в прочутата си картина „Кошмарът“, където демон със свирепо лице е възседнал заспала на дивана девойка, която не усеща присъствието му и като че ли се мята в страшен кошмар. Имената му са различни, но винаги действа по един и същи начин: прониква нощем в стаята на спящите, сяда върху гърдите им, а понякога ги стиска за врата, създавайки ужасяващо усещане за задушаване, което е възможно да се случи по време на кошмара, който те съзнават, че сънуват, но от който не могат да излязат, нито да помръднат. Друг път Ингума впива устни в устата на спящия и отнема дъха му, докато умре.

— Мислите ли, че…?

— Аз съм свещеник, госпожо инспектор, отново грешен подход; няма смисъл да казвам, че съм вярващ, важното в случая е властта, която това същество упражнява. Всяка сутрин, призори, в Рим се отслужва литургия за прогонване на нечестиви духове. Ритуалът се извършва от няколко свещеници, които се молят за освобождението на обсебените души и след това приемат всеки, дошъл при тях за съвет със своя случай. Мога да ви кажа, че повечето са за психиатрията… Но не всички.

— Екзорсизмът в крайна сметка може да има плацебо ефект и да успокоява онези, които вярват, че са обсебени.

— Госпожо инспектор, чували ли сте за етническата група хмонг? Това е азиатски народ от планинските райони на Китай, Виетнам, Лаос и Тайланд. Помагали на американците по време на Виетнамската война и за това били заклеймени от сънародниците си след края на войната, което принудило мнозина да търсят спасение в Съединените щати. През 1980 година Центърът за контрол на болестите в Атланта отчел изключително нарастване на броя на случаите на внезапна смърт по време на сън: двеста и трийсет мъже хмонг починали в Съединените щати от задушаване, както си спели, макар че броят на пострадалите бил далеч по-голям. Оцелелите твърдели, че са видели как някаква стара вещица се надвесва над тях и ги стиска силно за гърлото. Най-ужасното в тези епизоди е, че уплашените роднини почнали да спят до мъжете от семейството, за да ги будят, ако почнели да се мятат насън, понякога дори ги вдигали от леглото, обаче те си оставали в плен на кошмара, продължавали да виждат злокобната старица и да усещат пръстите ѝ около гърлото си. Не говоря за някакво затънтено кътче на Тайланд, а за Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис… Из цялата страна мъжете от етноса хмонг страдали от подобни пристъпи всяка нощ и ако оживеели, ги вкарвали в болница, където ги поставяли под строго наблюдение и така били доказани и записани тези невидими нападения, при които жертвата изглеждала наистина подложена на свирепо задушаване от нематериално същество, а изумените лекари така и не успели да установят какъвто и да е вид заболяване. Шаманите от същата етническа група стигнали до заключението, че демонът ги напада, защото това поколение хмонг се е отдалечило от традициите и е забравило предпазните мерки, действали ефикасно с векове. Те предложили да извършат церемонии за пречистване около засегнатите, но в повечето случаи това им било отказвано, защото за целта трябвало да се колят животни, макар да се доказало, че в случаите, в които им се разрешавало, атаките престанали. През 1917 година седемстотин двайсет и двама филипинци починали по време на сън в лапите на Батибат, преведено буквално, „тлъстата бабичка“. А през 1959 година в Япония петстотин здрави младежи били покосени от покури. Според легендата събуди ли се веднъж, Ингума взема голям брой жертви, докато засити жаждата си и отново заспи или докато не бъде спрян по някакъв начин. В случая с мъжете хмонг медицинската загадка, взела живота на двеста и трийсет здрави индивиди, не е разгадана до днес, тъй като причината за смъртта не могла да бъде установена дори при аутопсиите.

14

Спазвайки обещанието си, доктор Сан Мартин бе започнал аутопсията. Ечайде и Амая се приближиха до стоманената маса в залата, която този път беше претъпкана от студентите по медицина, наобиколили доктора. В момента Сан Мартин работеше с гръб, мерейки на везната вътрешните органи. Като се обърна и ги видя, се усмихна.