Дар за бурята

— Хрумва ми само, че това има нещо общо с майка ви.

Амая извади от джоба си една снимка и му я подаде.

— Ето как изглежда пещерата, където Берасатеги и Росарио се готвеха да убият сина ми — обясни.

Сарасола взе снимката, разгледа я, вдигна за миг очи към Амая, а после отново се върна на снимката.

— Докторе, мисля, че убийствата на Тартало

[11] са само върхът на айсберга, зрелищен връх, чиято цел е да привлече вниманието ни към една игра, в която хем ни се подхвърля информация, хем биваме отклонявани от нещо много по-важно, нещо, свързано с оскверняванията и недвусмисления знак, какъвто е използването на кости на деца от моето семейство. Нещо, свързано с причината, заради която се готвеха да убият сина ми, с причината, заради която не го убиха, както и с тревогата, убедена съм в това, породена в лоното на Църквата, от едно оскверняване, което първоначално не изглеждаше толкова тревожно.

Сарасола я погледна мълчаливо и отново се втренчи в снимката. Амая се наведе напред и докосна ръката му.

— Имам нужда от помощта ви. Какво виждате на тази снимка?

— Инспектор Саласар, знаете ли, че имате еднаква фамилия с един прочут инквизитор? Когато гоненията на вещици достигнали своя апогей, Саласар-и-Фриас започнал разследване за присъствието на Злото в тази долина, включително на френска територия. Той живял повече от година сред местните хора и стигнал до убеждението, че магьосническите практики са далеч по-вкоренени в тукашната култура от самото християнство, което, макар и изцяло прието от хората, се било сляло по страховит начин с древните вярвания, властвали тук преди основаването на Католическата църква. Човек с буден ум, учен и изследовател, който прилагал не по-малко съвременни техники от тези, които вие можете да използвате при разследването и проверката на всяка улика. Истината е, че по онова време местните обитатели изпадали в паника само при споменаването на Инквизицията и мнозина предпочитали да признаят тези практики, за да избегнат ужасяващите мъчения, на които бивали подлагани. Приветствам решението на Саласар-и-Фриас да сложи край на царящото безумие, но сред многото случаи, които той проучил, останали неразрешени и голям брой убийства предимно на малолетни, деца, ненавършили две години, и девойки в пубертета. Тяхната смърт и изчезването на телата им впоследствие се споменават в много от събраните показания, които, след като практиките на Инквизицията били признати за извращения, били обявени за пълна измислица. На тази снимка аз виждам сцена за жертвоприношение, човешко жертвоприношение, при което жертвеният агнец е щял да бъде вашият син. Страховита вещерска практика и дар за Злото. Точно това привлече вниманието ни при оскверняванията в Арискун, останките от невръстни деца. Използването на човешки кости, предимно детски, е присъщо за този вид ритуали, но убийството им като жертвоприношение е върховен дар за Злото.

— Знаех историята за Саласар-и-Фриас. Разбирам за какво говорите, но според вас има ли връзка между вещерските практики от седемнайсети век и случилото се в Арискун или това, което е щяло да се случи в тази пещера?

Сарасола бавно закима в знак на потвърждение.

— Какво знаете за вещиците, госпожо инспектор? Нямам предвид акушерките и знахарките, а митологичните героини от приказките на Братя Грим.

Йонан се приведе напред, заинтригуван.

Амая се усмихна.

— Че са много страшни, че живеят в гората…

— Знаете ли с какво се хранят?

— С деца — отговори Йонан.

Свещеникът се извърна, подразнен от скептичното изражение на Амая.

— Госпожо инспектор — заговори предупредително Сарасола, — престанете с тази двойна игра. Подозирам, още откакто влязохте тук, че разполагате с повече информация от тази, която споделяте. Аз не се шегувам, сведенията, преминали през вековете в народната памет, идват от извора. Вещиците и вещерите ядат деца, може би не буквално, но точно с това се хранят: с живота на невинното създание, принесено в жертва.

Сарасола беше интелигентен и проницателен човек и си бе дал сметка, че след като една инспекторка от отдел „Убийства“ го разпитва по темата, тя със сигурност знае повече, отколкото иска да покаже.

— Добре, но какво постигат с такова жертвоприношение?

— Здраве, живот, материално благополучие.

— Има ли хора, които вярват в това? Не говоря за седемнайсети век, а за днешно време. Има ли хора, които вярват, че ще получат някое от тези блага чрез човешко жертвоприношение?

Сарасола въздъхна уморено.

— Госпожо инспектор, ако искате да разберете поне малко как действа всичко това, престанете да се питате логично ли е, или не, вписва ли се, или не се вписва в компютризирания свят или поведенческите ви профили, престанете да се питате как е възможно в днешно време някой да вярва в подобни неща.

— Няма как да не се питам.