Дар за бурята

Измъкна въртящия се стол иззад бюрото и го постави в средата на стаята. Седна, бръкна в джоба си за цигарата, която я бе довела тук, запали я и всмукна силно, от което леко се замая. Пое си дълбоко въздух и се облегна на стола, като полека-лека го завърташе, пушейки. Всички вещи в кабинета почнаха да ѝ разказват своята история. Почти час по-късно и след няколко завъртания очите ѝ се спряха върху картината на стената, изобразяваща сцена от пазара пред покритата колонада, която толкова много харесваше. Често я съзерцаваше заради спокойствието, което излъчваше. Картината ѝ бе проговорила. Предметът, запазил установения от всички закони на равновесието неподвижен ред, споделяше с нея своята история. Наложи се да стане и да се приближи, за да се увери. Точно отдолу видя следата, оставена от токчето на Флорините обувки върху тапицерията на дивана, и се усмихна. Стъпи върху дивана, застана на същото място и повдигна рамката, която се оказа по-тежка, отколкото предполагаше. Не се учуди, като видя сейфа, знаеше, че е там. Флора бе наредила да го монтират преди няколко години, за да държат вътре парите за доставчиците. Днес всички разплащания се извършваха по банков път и доколкото ѝ беше известно, сейфът беше празен, или трябваше да е празен. Подпря картината върху дивана, погали с пръст колелото на механизма за отваряне, макар че нямаше смисъл дори да опитва, и отново се настани на въртящия се стол. През следващите часове, докато гледаше вградения в стената сейф, си зададе множество въпроси, въпроси, които ѝ отнеха голяма част от нощта.

Беше заваляло още преди зазоряване. Амая си даваше сметка, че е чула ритмичното почукване на дъжда по капаците на спалнята при многобройните микросъбуждания, изпълващи съня ѝ, които сега, когато Ибай най-сетне спеше по цяла нощ, много я изнервяха. Вече не валеше, но мокрите улици ѝ се сториха неприветливи и тя се почувства благодарна за приятното усещане, когато влезе на сухо и топло в управлението.

Минавайки покрай машината за кафе, поздрави Монтес, Сабалса и Ириарте, които провеждаха обичайното си сутрешно съвещание.

— Искате ли едно кафе, шефке? — попита Монтес.

Амая спря и се усмихна, преди да отговори, развеселена от начумереното изражение на Сабалса.

— Благодаря, инспекторе, но не обичам да пия кафе от пластмасови чаши, после ще си налея едно истинско в моята.

Младши инспектор Ечайде я чакаше в кабинета ѝ.

— Шефке, имам няколко интересни сведения по темата за внезапната детска смърт.

Тя окачи палтото си, включи компютъра и седна зад бюрото.

— Слушам те.

— Синдром на внезапна смърт при кърмачета се нарича неочакваната смърт на дете, обикновено ненавършило още година, макар че има и случаи на деца до двегодишна възраст. Става по време на сън, без видими признаци за страдание на бебето. В Европа така умират две на всеки хиляда новородени, повечето от тях, над деветдесет процента, още в първите шест месеца, а по тази причина си отиват най-много здрави бебета след първия месец. Определението за този тип смърт е доста разтегливо: за внезапна смърт на кърмаче се смята тази, при която след аутопсия не се открие никаква друга причина, която да я обясни. В доклада ви изреждам подробно факторите, считани за рискови, както и тези, които намаляват риска, макар че отсега ви предупреждавам, че са доста мъгляви: тръгват още от предродилните грижи и стигат до позата при спане или кърмене, отчита се дори дали възрастните в къщата са пушачи… Изключение прави може би фактът, че в повечето случаи това се случва през зимата. Средното равнище за страната съвпада с европейското, а в Навара през последните пет години това е посочената причина за смъртта на седемнайсет кърмачета, четири от които в Бастан; цифрите отговарят на средните показатели.

Амая го погледна, обмисляйки информацията.

— При всеки един от случаите е имало аутопсия и диагнозата е била синдром на внезапна детска смърт, но има нещо, което привлече вниманието ми: два от случаите са дали повод на социалните служби да проучат семействата — каза Йонан, подавайки ѝ няколко листа, закрепени с кламер. — Няма допълнителна информация, така че не знаем до какъв резултат се е стигнало, но трябва всичко да е било наред, защото след известно време случаите са били приключени без забележки.

На вратата се почука тихо и инспектор Монтес подаде глава.

— Ще дойдеш ли за едно кафе, Ечайде? Ако не ви прекъсвам, разбира се.

Беше очевидно, че поканата свари Ечайде неподготвен, и той погледна Амая, извил изненадано вежди.

— Няма проблеми, отивай, тъкмо ще прочета това на спокойствие — каза тя и вдигна страниците на доклада.

След като Йонан излезе и преди да затвори вратата, Монтес отново надникна и ѝ намигна.

— Марш навън! — сопна му се Амая усмихнато.

Вратата още не се бе затворила, когато инспектор Ириарте нахлу в кабинета с думите: