Декамерон

Трудна се сторила тая работа на благородната дама, която се бояла да не опетни името на дъщеря си; но като поразмислила, решила, че ако помогне на клетата жена да си възвърне мъжа, ще стори голяма добрина, че ако се заеме с това дело, ще подпомогне едно благородно начинание; затова, имайки доверие в добрите и честни намерения на графинята, тя не само и обещала да извърши каквото искала от нея, ами след няколко дни, действувайки скрито и предпазливо съгласно получените наставления, получила пръстена, който графът пратил (макар и да съжалявал твърде много за това); а после по най-изкусен начин наредила графинята да спи с него вместо нейната дъщери.

По Божие благоволение, още при първите им сношения, които графът търсел с най-голяма страст, графинята, както се изяснило впоследствие, заченала две отрочета от мъжки пол. И не само веднъж, а на няколко пъти благородната жена помагала на графинята да се среща със своя съпруг; тя вършела всичко толкова скрито, че никой нищо не узнал и графът бил убеден, че се люби с оная, която обича, а не със собствената си съпруга. Всяка сутрин, преди да си отиде, той й подарявал много и най-хубави скъпоценности, а графинята ги скътвала най-грижливо. Когато разбрала, че е бременна, тя решила да освободи благородната жена от това задължение и рекла: „Мадона, благодарение на Бога и на вас получих каквото желаех; дойде време да ви се отплатя за всичко, та да мога да си отида.“ Благородната дама изразила своето задоволство, задето графинята е постигнала желанието си, по добавила, че ако е помагала, вършела го е не с надеждата да получи някаква награда, а защото била убедена, че е длъжна да постъпи така, за да извърши едно добро дело. Графинята отвърнала: „Мадона, пашите слова ме радват; но и аз от своя страна искам да ни дам каквото пожелаете не като награда, а за да извърша добро дело, и съм убедена, че трябва да постъпя точно така.“ Тогава, подтиквана от нуждата, в която била изпаднала, изчервявайки се от срам, благородната дама й поискала сто лири, за да може да задоми дъщеря си.

Графинята оценила нейната скромност и свенливост и след като и изслушала, дала й петстотин лири; към тях прибавила и много прекрасни скъпоценности, които стрували сигурно най-малко още толкова; благородната дама останала безкрайно доволна и благодарила най-сърдечно на графинята, която си тръгнала и се прибрала в своята странноприемница.

За да накара Белтрамо да престане да идва у тях и да праща послания и подаръци, благородната дама отишла с дъщеря си при свои близки на село. След известно време Белтрамо напуснал Флоренция и се прибрал в графството, тъй като неговите хора му съобщили, че графинята е изчезнала, и го викали да се върне.

Щом научила, че графът е заминал, за да се завърне в графството си, графинята много се зарадвала, но останала във Флоренция, докато дойде време за раждане; тя родила две момчета, които приличали много на баща си и които наредила да гледат най-грижливо и старателно. Когато решила, че е настъпило вече време да изпълни каквото била намислила, тръгнала на път и пристигнала в Монпелие, без някой да я познае; тук си починала няколко дни, поразпитала това-онова за графа и къде може да го намери; научавайки, че той имал намерение на велика задушница да устрои голямо празненство за дамите и рицарите в Русийон, тя отишла там облечена в дрехите на поклонница, с които напуснала графството.

Като й казали, че дамите и рицарите са се събрали в двореца на графа и се готвят да седнат на трапезата, тя, без да смени дрехите си, влязла в залата с двете дечица на ръце, пробила си път сред множеството, стигнала до графа, хвърлила се в краката му, заплакала и казала: „Господарю мой, това съм аз, твоята нещастна съпруга, която дълго време се скита немила-недрага по света, за да ти даде възможност да се прибереш у дома. Заклевам те в Името Господне да изпълниш сега условието, което ти някога ми постави посредством двамината благородници, които бях пратила при теб; погледни, в ръцете си държа не едно, а две дечица от теб, ето и твоя пръстен. Поради това дошло е време съгласно обещанието ти да ме признаеш за своя съпруга.“