Декамерон

Докато тя говорела, добрите хора пролели не малко сълзи, после го ударили на молба да промени решението си и да остане, но нищо не помогнало. След като призовала над тях Божията закрила, тя взела със себе си доста пари и скъпоценности и придружена от един братовчед и една слугиня — и тримата преоблечени като поклонници, — тръгнала на път, без никому да каже къде отива; спряла чак като пристигнала във Флоренция и тук отседнала в една малка странноприемница, чиято стопанка била добра бедна вдовица; графинята заживяла скромно като поклонница, изпълнена с желанието да чуе новини за своя съпруг.

Случило се така, че още на следния ден тя видяла Белтрамо да минава на кон край странноприемницата начело на своя отряд и макар да го познала много добре, запитала стопанката кой е този човек. Добрата жена отвърнала: „Един благородник, чужденец, казва се граф Белтрамо и е много мил и любезен човек, в града всички го обичат; влюбил се е безумно в една наша съседка, благородно, но бедно момиче. Тя е безкрайно честна, ала бедна и затова още не се е омъжила; живее заедно с майка си, която е добра и разумна жена; ако не беше тя, дъщеря й може би щеше да склони да направи нещо в угода на графа.“

Графинята запомнила дума по дума каквото чула, проучила всички обстоятелства до най-малките подробности и обмислила как да постъпи; като научила как се казват и къде живеят майката и дъщерята, в която бил влюбен графът, един ден тя отишла да ги посети, уж като поклонница; щом влязла, разбрала, че майката и дъщерята са твърде бедни; поздравила ги, а на майката казала, че би искала да си поприказва с нея, когато й бъде удобно.

Благородната жена станала и отвърнала, че е готова да я изслуша; отвела я в друга стая и я поканила да седне, а графинята рекла: „Мадона, доколкото виждам, и вие като мен не сте галеница на съдбата, но стига да пожелаете, бихте могли да доставите утешение и на себе си, и на мен.“ Жената отвърнала, че най-много от всичко иска да получи утеха, ала по честен начин. Тогава графинята продължила: „Необходима ми е вашата честна дума, та да има на какво да разчитам; имайте предвид, че ако ме измамите, ще навредите и на себе си, и на мен.“ — „Бъдете спокойна — възкликнала благородната дама, — кажете ми всичко, каквото искате, защото аз никога не ще ви измамя.“ Тогава графинята, започвайки от деня, когато за пръв път се влюбила, й обяснила коя с, разказала й патилата си, и то с такива затрогващи слова, че благородната дама й повярвала (още повече, че била чула някои работи от други хора) и се съжалила над нея.

След като разказала злочестата си съдба, графинята продължила: „И така, покрай другите мои беди, вие узнахте и ония две неща, дето би трябвало да притежавам, ако искам да си възвърна мъжа; и ако е вярно това, което чух, сиреч, че моят съпруг, графът, е безумно влюбен във вашата дъщеря, то вие сте единственото човешко същество, дето би могло да ми помогне да се сдобия и с двете неща, за които споменах.“ Благородната дама казала: „Мадона, не знам дали графът наистина обича дъщеря ми, въпреки че я ухажва най-открито, ала какво бих могла да направя аз, за да ви помогна в това?“ — „Мадона — отвърнала графинята, — всичко ще ви обясня, но най-напред бих желала да ви кажа какво възнамерявам да сторя за вае; ако ми окажете тази услуга. Виждам, че дъщеря ви е красива, че й е време да се омъжи; както научих, пък и доколкото виждам, струва ми се, че единствено липсата на зестра ви пречи да я задомите добре и ви принуждава да я държите в къщи. В замяна на услугата, която ще ми направите, аз имам намерение да й дам такава зестра, каквато вие сметнете, че е необходима, за да я омъжите достойно — както й прилича.“

Това предложение се харесало на жената, която наистина била изпаднала в нужда, но все пак, бидейки с благороден дух, тя възразила: „Мадона, обяснете ми с какво бих могла да ви помогна; ако ми се стори пристойно, ще го направя на драго сърце, пък вие после ще постъпите по съвест.“ Графинята пояснила: „Чрез някое доверено вам лице вие ще трябва да съобщите на моя съпруг, графа, че дъщеря ви е готова да изпълни всяко негово желание, стига да се увери, че той наистина я обича така, както показва пред хората; но че тя никога не ще му повярва, ако той не й прати преди това пръстена, дето носи на ръката си и на който, както била чувала да казват, той държи особено много. Ако той даде пръстена, вие ще го предадете на мен, а после ще пратите някой да го уведоми, че дъщеря ви е готова да изпълни желанието му, и ще го поканите да дойде скришом в тая къща; след което, без той да усети, ще направите така, че аз да легна до него вместо дъщеря ви. Дано даде Бог да забременея; тогава с неговия пръстен на моята ръка и е роденото от него дете в скута отново ще го имам край себе си и благодарение на вас ще мога да заживея с него така, както трябва жена да живее с мъжа си.“