Декамерон

Графът съвсем се объркал, щом чул тия думи, познал пръстена, познал и децата, които приличали твърде много на него, но все пак възразил: „Как стана така?“ Тогава за най-голямо изумление на графа и на всички присъствуващи графинята разказала всичко от игла до конец. Графът се убедил, че тя говори самата истина, оценил нейния ум и нейното постоянство, трогнал се от двете хубави дечица и за да изпълни дадената дума и удовлетвори рицарите и дамите, които почнали да го молят да я приеме и зачита като своя законна съпруга, прекършил упоритата си жестокост: помолил графинята да стане, прегърнал и, целунал я и я признал за своя законна съпруга, като признал и децата. После наредил да я облекат и подходящи за нейния сан дрехи и за най-голяма радост на всички присъствуващи и на всички спои васали, които узнали за станалото, устроил голямо празненство не само тоя ден, ами и през следващите; оттогава той я почитал като своя съпруга и жена и винаги я обичал и уважавал много.

НОВЕЛА X

Алибек става пустинница, а монахът Рустико я научава как да вкарва дявола в пъкъла; като се прибира у дома си, тя се омъжва за Неербал.

Дионео видял, че кралицата е завършила своята новела, която той изслушал с най-голямо внимание, и тъй като било ясно, че оставало само той да разкаже нещо, засмял се и без да чака нареждане, започнал:

— Прелестни дами, предполагам, че никой не ви е разказвал как вкарват дявола в пъкъла; именно това възнамерявам да ви обясня сега, без да се отклонявам кой знае колко от темата, върху която разсъждавахте целия днешен ден; вярвам, че научавайки това, вие хем ще съумеете да спасите вашите души, хем ще разберете, че макар и да предпочита светлите дворци и разкошните покои пред бедните колиби, все пак Амур не пропуска да прояви от време ма време силата си и в непроходимите лесове, непристъпните планини и пустинните пещери, от което пък следва да заключим, че всичко е подчинено на властта му.

Но за да не бъда голословен, ще кажа, че много отдавна в град Капса в Берберия живял голям богаташ; той имал няколко деца, между които и дъщеря, на име Алибек, красива и мила девойка; тя не била християнка, но тъй като чувала мнозина от живущите в града християни да възхваляват християнската вяра и служенето на бога, веднъж запитала едного от тях по какъв начин човек може да служи най-добре и най-леко на бога. А той отвърнал, че най-добре служат Богу ония, дето бягат колкото се може по-далеч от мирските работи, като например людете, които се били уединили и усамотили в пустинята Тебаида. Момичето било твърде наивно и младо — нямало повече от четиринадесет години, и на следната утрин, подтиквано не от разума си, а от някаква Детинска прищявка, без да се обади никому, се отправило тайно съвсем само към пустинята Тебаида; Алибек доста се поизмъчила, но преди да й е минало желанието, успяла да се добере след няколко дни до пустинята; забелязала в далечината някаква колиба, запътила се натам и като наближила, видяла, че на прага седи някакъв свят мъж; той останал много учуден, като я видял, и запитал какво търси на това място. Тя отвърнала, че Бог я вдъхновил да тръгне насам, за да му служи, и че търси някого, който да я научи как най-добре може да служи на господа.

Като я видял толкова млада и красива, почтеният човек се побоял да не би дяволът да го въведе в изкушение, ако я остави при себе си, затова похвалил доброто й намерение, дал й да се нахрани с корени, диви ябълки и фурми и да се напие с вода, а после й казал: „Дъще моя, недалеч оттук живее един свят човек, той може да те научи много по-добре, отколкото аз на това, което искаш; иди при него.“ След това й показал накъде да върви; Алибек отишла при тоя човек, той й дал същите напътствия и тя продължила по-нататък; стигнала до килията на един млад отшелник, много набожен и добър човек, на име Рустико, и се обърнала към него със същия въпрос, който задавала и на другите.