Декамерон

Тъй безутешна нямаи с толкова въздишки пусти,тъй влюбена — горко ми! — с мъка тъй голяма.Тоз, който движи светила в небето,за своя радост ме създаде самжелана и красива, тъй че, ето,на умовете горди да раздамследи от хубостта на висинето,каквато обликът му има сам;но недостатъкът ни смъртен там

е зле познат, така че тойне ме поглежда и дори презря ме.Това се случи с мене доброволно:любима бях, той взе ме толкоз млада!В прегръдките му, в мислите, неволноот погледа ми се запали клада,а времето, летейки самоволно,отнесе цялата насладаи аз, която без досадасъс себе си удостоих го,скърбя, че няма да сме вече двама.

Един младеж надменен се изправипред мен след туй, самонадеян, тойхрабрец и благородник се представи,с лъжлива мисъл грабна ме и, ой.от ревност себе си забрави;отчайва ме, горко ми, тоз престой;познавам вече нрава свой —за благо на мнозина в този святдошла, един обсеби ме с измама.Проклинам вече участта си строга;

защо склоних отново под венчилода мина, щом под тази черна тогабях по-щастлива. В новата униложивея, тъна в изнемогаи с име пече съгрешило.О, празненство немило!Преди да бях умряла, по-добре,наместо тъй да те изпитам само.Любими мой, чиято бих тогава,така щастлива с тебе бях.Щом видиш оня, когато ни създава

и небето, милост му поискан, ах,за мен, че тебе да забравяне мога зарад него; че не бях,кажи, пожара, който те лишавазаради мене от живот и тъйда се завърна горе, пречка няма.

Лаурета завършила канцоната, която привлякла вниманието на всички, но всеки я изтълкувал по своему; някои я изтълкували по милански, сиреч, че добрата свиня е за предпочитане пред красивата девойка; останалите обаче я изтълкували много по-възвишено, по-добре и по-точно, но сега не е време да говорим за това. После кралят заповядал да запалят множество свещи и наредил да изпеят още много песни, тук, на изпъстрената с цветя поляна. Те пели, докато звездите една по една почнали да гаснат, след което кралят решил, че е време да си лягат, и като пожелал лека нощ на всички, наредил да се отправят към покоите си.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Завършва третият ден на Декамерон, започва четвъртият. Под ръководството на Филострато дружината разсъждава за ония, чиято любов е имала нещастен край.

Прескъпи дами, както по причина на чутите от мен мисли на мъдри люде, така и по причина на онова, що много пъти съм прочел или видял, винаги съм мислел, че яростният и всеобгарящ вихър на завистта връхлита единствено върху устремените към висините кули и по върховете на най-високите дървета, но разбрах, че съм се лъгал. Поради това, в стремежа си да избягна стихийния напор на тоя разбеснял се дух, винаги съм се старал да вървя не само по равното поле, а да се спускам и в най-дълбоките долини; това може да стане напълно ясно на всеки, който разгледа по-обстойно тия новели, написани от мен не само на народен флорентински език, в проза и без заглавия, а и с възможно най-простия и скромен стил; въпреки това оня вихър продължава да ме брули най-безмилостно, насмалко да ме изтръгне от корен, а завистта не престава да се нахвърля връз мен и да ме хапе и разкъсва; ето защо аз много добре разбирам колко са прави мъдреците, като твърдят, че от всичко на тоя свят единствено нищетата не познава завист.