Декамерон

Както ви е известно, в Прованс, на морския бряг, е разположен град Марсилия, прочут от най-древни времена; някога там имало много повече богати люде и търговци, отколкото днес; между тях бил и някой си Н’Арналд Чивада, човек от долен произход, но честен и почтен търговец, притежаващ безброй пари и имоти; жена му народила много деца — три от тях били момичета, по-големи от останалите, които били момчета. Двете момичета били близначки, но на петнадесет години, третото на четиринадесет; роднините им се гласели да ги оженят, чакали само да се върне Н’Арналд, който бил закарал стока в Испания. Близначките се казвали Нинета и Мадалена, третата сестра се наричала Бертела. В Нинета бил безумно влюбен един младеж на име Рестаньоне, който бил беден, но от благородно потекло; Нинета също го обичала и двамата така успели да си наредят работите, че се наслаждавали на любовта си, без никой нищо да разбере; наслаждавали се те един на друг доста време, докато се случило така, че двама младежи, единият от които се казвал Фолко, а другият — Угето (наследили големи състояния след смъртта на своите бащи), взели, че се влюбили — първият в Мадалена, вторият — в Бертела. Рестаньоне узнал за това от Нинета и намислил да се възползува от тяхната любов, за да забогатее; за тази цел той се сприятелил с тях и от време на време придружавал ту единия, ту другия, а понякога и двамата заедно, като отивали на среща с любимите си.

Когато му се сторило, че се е сближил и сприятелил достатъчно и с двамата, той ги поканил един ден у дома си и им казал: „Скъпи младежи, надявам се, че покрай нашата дружба вие сте успели да се уверите колко ви обичам и че съм готов да ви помогна така, както бих помогнал и на себе си; и тъй като ви чувствувам много близки, искам да споделя с вас какво съм намислил, а после ще постъпим както решим, че е най-добре. Ако това, което говорите, е истина и ако съдя по вашето поведение, вие изгаряте от любов по двете момичета, денем и нощем само за тях мислите; същото изпитвам и аз към третата сестра; затова намислих да намеря най-приятно и най-желано средство да задоволим нашата пламенна страст, стига, разбира се, да се съгласите. Та ето какво ми хрумна: вие притежавате огромни богатства, аз нямам нищо; ако речете да съберете цялото си състояние и ме направите негов трети притежател заедно с вас двамата, а после решим да заминем за някъде — няма значение къде, аз се наемам така да наредя работата, че трите сестри да дойдат с нас, заедно с по-голямата част от състоянието на своя баща, и то където ние кажем; стигнем ли там, ще си заживеем като трима братя, всеки със своето момиче, и от нас по-щастливи няма да има. И така, решавайте дали искате да имате такова утешение, или не.“

Двамата младежи нали изгаряли от любов, щом чули, че момичетата ще станат техни, много-много не се двоумили и отвърнали, че ако наистина стане така, нямат нищо против. След като получил тяхното съгласие, няколко дни по-късно Рестаньоне се видял с Нинета, която посещавал без особени затруднения: поседял известно време с нея, а после й разказал какво се били споразумели с двамата младежи и си послужил с какви ли не доводи, за да я накара да се съгласи. Това не се оказало чак толкова трудно, защото момичето копнеело много повече от него да бъдат заедно, без да възбуждат подозрения; Нинета отвърнала решително, че ще го стори на драго сърце, че сестрите й ще постъпят както реши тя (особено пък за такава работа) и му заръчала да направи необходимото, и то колкото се може по-скоро. Рестаньоне се върнал при двамата младежи, които непрекъснато го подканвали да изпълни каквото били уговорили, и ги уведомил, че що се отнася до дамите, работата е наред; тогава те решили да отпътуват за Крит, продали няколко свои имения, обяснявайки, че с получените пари мислят да се заловят с търговия, обърнали в пари цялото си имущество, закупили един бързоходен кораб, снабдили го тайно с всичко необходимо и зачакали определения срок. В това време Нинета, която познавала най-добре и настроението, и помислите на своите сестри, със сладкодумните си увещания успяла дотам да разпали желанието им, че те едва дочакали тоя ден.