Читаем Декамерон полностью

Брат Алберто пък си помислил, че през нощта трябва да бъде ездач, а не ангел, затова седнал да се подкрепи със сладкиши и всевъзможни други лакомства, та да не се наложи да слезе скоро от седлото; а като се здрачило, взел разрешение да напусне манастира и заедно със своя доверен приятел отишъл в дома на някаква своя приятелка, която посещавал и друг път, когато ходел да гони кобили; тук се преоблякъл и като решил, че е настъпил удобен час, тръгнал към дома на дамата; щом се промъкнал там, побързал да се преобрази като ангел (той носел със себе си и необходимите неща), качил се по стълбата и влязъл в стаята на жената.

А тя, като видяла нещо бяло, появило се пред нея, веднага се хвърлила в краката му; ангелът я благословил, помогнал й да стане и й дал знак да легне в кревата; тя се подчинила на драго сърце и тозчас изпълнила нареждането, а ангелът се изтегнал до своята поклонница. Брат Алберто бил красив, як и добре сложен мъж, с една дума, бивало си го; по тая причина, влизайки в сношение с нежната и свежа мадона Лизета, той й показал по-други неща от тия, дето тя била свикнала да прави с мъжа си, и през нощта неведнъж политал без крила, от което тя останала извънредно доволна; освен това той успял да й разясни и много въпроси относно славата небесна. Преди да се съмне, те се условили кога и как да се видят пак, брат Алберто се измънкал със своите ангелски принадлежности и се завърнал при своя другар, когото добрата стопанка на къщата забавлявала цяла нощ, за да не умре от страх, ако спи самичък.

След като се наобядвала, дамата, съпроводена от дружките си, отишла при брат Алберто и му разказала и за архангел Гавраил, и за това, което била научила от него за славата на вечния живот; разказала му и как изглеждал той, и какви ли не още измислици. Тогава брат Алберто забелязал: „Мадона, не знам как сте се чувствували вие с него, но аз мога да ви уверя, че снощи, когато архангелът дойде при мен и му предадох вашето поръчение, той веднага грабна душата ми и я постави сред толкова цветя и толкова рози, колкото по тия места не са и сънували; и аз прекарах чак до сутринта в едно чудесно място, по-прелестно от което — уверен съм — не може и да има; пък какво, е ставало с тялото ми — виж, това не мога да кажа.“ — „Искате ли да ви го кажа аз? — възкликнала дамата, — Вашето тяло прекара цяла нощ в моите обятия, заедно с архангел Гавраила; ако не вярвате, погледнете под лявата си гръд: там аз така целунах ангела, че белега, който остана, ще личи още няколко дни.“ Тогава брат Алберто рекъл: „Добре, щом е така, днес ще направя нещо, което отдавна не съм вършил: ще се разсъблека и ще погледна, за да се уверя, че говорите самата истина.“

Преди да се прибере у дома си, дамата надрънкала какви ли не още глупости; а брат Алберто я спохождал още много пъти в образа на ангел, без да срещне каквато и да било пречка. Не щеш ли, един ден мадона Лизета седнала на приказки с някаква своя кумица; по едно време двете почнали да спорят за красотата; Лизета, в желанието си да изтъкне собствените си достойнства над всички други, нали си била празноглава, изтърсила следното: „Ако знаете кой е хвърлил око на моята хубост, нямаше да говорите, че има и други красавици като мен!“ Кумицата й, която я познавала много добре, рекла да чуе какво ще издрънка и забелязала: „Мадона, може би това да е самата истина, но все пак аз трудно бих могла да си променя мнението, без да зная кой е този човек.“ Тогава плиткоумната дама сякаш това чакала и рекла: „Кумице, аз не би трябвало да споменавам името му, но става дума за архангел Гавраила; той ме обича повече от себе си и казва, че съм била най-красивата жена не само на тоя свят, ами и по цялото крайбрежие.“ Кумата я напушил такъв смях — насмалко да прихне, но все пак успяла да се сдържи (нали искала да види какво ще издрънка по-нататък оная) и я подпитала: „За бога, мадона! Ех, щом казвате, че архангел Гавраил ви обича, сигурно е така, само че аз не знаех, че и ангелите се занимават с такива работи.“ Дамата пояснила: „Вие грешите, кумице! Кълна се в Името Божие, че в тая работа той е по-добър и от мъжа ми; разправяше ми, че същите неща ги вършели и там, горе, на небето, но той се влюбил в мен, защото съм била по-хубава и от най-големите тамошни красавици, та затова често прескача при мен. Разбрахте ли сега каква е работата?“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука