Декамерон

Кумицата излязла от дома на Лизета, изгаряйки от нетърпение да сподели с някого каквото била узнала; сторило й се, че трябва да чака цели хиляда години, преди да попадне на място, където да може да стори това; най-сетне на някакво празненство тя се събрала с голяма дружина жени и им разказала всичко от край до край. Жените от своя страна побързали да предадат каквото научили на мъжете си и на други жени, те пък разказали на трети, така че за по-малко от два дни цяла Венеция само за това говорела. Между тия, които чули за станалото, били и деверите на дамата; те нищо не и казали, но решили да хванат тоя ангел и да разберат дали наистина умее да лети; затова се крили и го дебнели няколко нощи поред.

Не щеш ли, някоя и друга приказка за това стигнала и до ушите на брат Алберто, който една нощ решил да отиде при дамата и да й се скара, задето се раздрънкала; той се бил вече съблякъл, когато деверите, които го видели да се промъква в къщата, се втурнали да отворят вратата и да влязат в стаята. Като чул шума, брат Алберто се досетил какво го чака и понеже не виждал друг изход, отворил прозореца, дето гледал към главния канал, и скочил във водата. Каналът бил доста дълбок, но брат Алберто знаел да плува, така че нищо не му станало; като доплувал до отсрещния бряг, той се промъкнал в някаква къща, чиято врата била отворена, и замолил живеещия там човек да го спаси от смърт, като му наговорил какви ли не измислици защо е попаднал там по това време, и то гол. Добрият човечец се съжалил над него и го настанил в своето легло, но тъй като се налагало да излезе по някакви свои работи, заръчал на брат Алберто да не си отива, преди той да се върне; заключил вратата и тръгнал да си гледа работата. В това време деверите на дамата успели да влязат в стаята, но установили, че макар и да оставил крилата си, архангел Гавраил все пак успял да отлети; като разбрали, че са изиграни, те страшно се разгневили и наговорили какви ли не грубости на дамата, оставили я да ридае неутешимо и се прибрали, отнасяйки със себе си и ангелските принадлежности.

В това време се съмнало и добрият човечец, който се намирал на Риалто, чул да се разправя, че някакъв ангел ходел да спи с мадона Лизета, че нейните девери го издебнали, а той се бил изплашил и скочил в канала, но никой не знаел какво е станало с него; за добрия човечец не било никак трудно да се досети кого е приютил в своя дом; прибрал се той у дома си, казал на Алберто, че знае кой е и след дълги увещания го принудил да му обещае петдесет дуката, иначе щял да го издаде на деверите на мадона Лизета. Монахът му ги дал, но когато понечил да си тръгне, добрият човечец му казал: „Не може. Има само един начин да се измъкнете оттук. Днес е голям празник: на тоя празник всеки води по някого, предрешен кой като мечка, кой като дивак, кой като нещо друго; всички се събират на площад Сан Марко, после устройват голям лов, а след лова празникът свършва и всеки отвежда когото е довел, където оня поиска; ако желаете да ви отведа там по някой от споменатите начини, преди да са разбрали, че се криете тук, след това ще мога да ви закарам, където пожелаете; не виждам друг начин да се измъкнете оттук, защото деверите на оная дама, предполагайки, че се криете наблизо, са поставили навсякъде стражи, за да ви заловят.“

Брат Алберто нямал никакво желание да се измъкне по тоя начин, но тъй като се страхувал от роднините на дамата, съгласил се; казал на човека да го поведе където иска и да го предреши както сам той пожелае. Тогава добрият човек го намазал с мед от главата до петите, налепил го целия с перушина, вързал на шията му синджир, сложил му маска на лицето, дал му в едната ръка тояга, а с другата го накарал да поведе две големи кучета (които той бил докарал от кланицата) и пратил един човек да разгласи на Риалто, че който иска да види ангела, може да дойде на площад Сан Марко — това било проява на така наречената „венецианска честност.“ След малко той извел брат Алберто на улицата и го подкарал пред себе си, държейки синджира в ръка; хората се трупали наоколо и викали: „Какво е това? Какво е това?“, докато най-сетне стигнали до площада, където се събрала огромна тълпа; част от нея били тия, дето вървели подир тях, а друга част — ония, които, узнавайки новината, дошли откъм Риалто. Като дошли на площада, чакайки уж да започне ловът, човекът завързал своя дивак на един стълб на видно, високо място, където брат Алберто бил нападнат от рояци мухи и стършели, нали бил целият намазан с мед. Когато човекът видял, че площадът се изпълнил докрай с хора, той се престорил, че иска да отвърже дивака от веригата, но вместо това смъкнал маската от лицето на брат Алберто и рекъл: „Синьори, тъй като глигана никакъв го няма, а без него лов не става, за да не излезе, че сте дошли напразно, искам да ви покажа архангел Гавраила, който нощем слиза от небето на земята, за да развлича венецианските дами.“