Декамерон

На Бруно му станало толкова смешно, че едва успял да се овладее. След като изпял песничката, магистърът го запитал: „Е, какво ще кажеш, хареса ли ти?“ Бруно отвърнал: „Толкова изкусно си дерете гърлото, че пред вас и цитрите от метла пет пари не струват.“ Магистърът рекъл: „Виждаш ли, аз съм уверен, че ако не ме беше чул, никога нямаше да повярваш, че мога и да пея.“ Бруно отвърнал: „Имате право.“ Магистърът побързал да добави: „Ама аз знам и други песни, но хайде сега да не се занимавам с тия работи… Изслушай внимателно какъв човек съм: въпреки че живееше на село, баща ми беше истински благородник, а по майчина линия съм от Валекио; освен това, както вече си могъл да се убедиш, аз притежавам най-ценните книги и най-хубавите дрехи в сравнение с всички останали флорентински лекари. Ей богу, такива неща имам, че още преди десет години, като му направя сметката, дадох за тях ни повече, ни по-малко от цели сто лири; и то все дребни пари; затова те моля, нареди ме в тая дружина, а аз ги се кълна и ти обещавам, че ако го направиш, няма да ти вземам ни стотинка за лекуване, колкото и да боледуваш.“

Докато го слушал, Бруно си помислил същото, което си мислел и друг път: че магистърът е голям глупак. Затова му рекъл: „Магистре, я ми подръжте светлината откъм тая страна и имайте търпение, докато нарисувам опашките на тия мишки; след това ще ви отговоря.“ След като изрисувал опашките, Бруно се престорил, че молбата на лекаря не му е никак приятна и измърморил: „Магистре, разбирам много добре, че вие сте в състояние да направите много нещо за мен, ала все пак ще трябва да ви заявя, че това, дето искате от мен, може да изглежда незначително за величието на вашия ум, но за мен е много голяма работа; не знам дали на тоя свят има друг човек освен вас, за когото да съм готов да направя това, стига, разбира се, да съм в състояние да го сторя, и то не само защото ви обичам, както заслужавате, ами защото и словата ви са толкова смислени, че биха могли да накарат и лицемерните поклоннички боси да тръгнат, а мен — да се откажа от своето намерение; колкото повече прекарвам с вас, толкова повече се убеждавам, че сте истински мъдрец. Искам да ви кажа още, че ако не за друго, щях да ви обичам дори само за това, че сте влюбен в красавица като оная, за която споменахте. Но да сме наясно: за тия неща аз не съм в състояние да направя нищо от това, дето може би предполагате, и няма да мога да ви помогна; ала ако се закълнете и дадете честно слово да запазите всичко в тайна, аз ще ви обясня как да постъпите и съм убеден, че ще успеете, защото притежавате и чудесни книги, и всичко останало, за което ми казахте преди малко.“

Тогава магистърът казал: „Говори, не се страхувай! Виждам, че ти още не знаеш какъв човек съм аз и как мога да пазя тайни. Когато месер Гаспаруоло от Саличето беше съдия при управителя на Форлимпополи, много рядко се случваше да пропусне да нареди да ме уведомяват за всичко, каквото ставаше, понеже смяташе, че няма по-добър пазител на тайни от мен. Искаш ли да ти докажа, че ти казвам самата истина? Та той първо на мен довери, че ще се жени за Бергамина. Убеди ли се сега?“ — „Добре — отвърнал Бруно. — Щом той ви се е доверявал, ще ви се доверя и аз. Ето какво трябва да направите: нашата дружина си има един капитан и двама съветници, които се сменяват на всеки шест месеца; вече е решено около Нова година Буфалмако да стане капитан, а аз — негов съветник. Това сигурно ще стане. А този, който е капитан, може да направи много, за да въведе в дружината и да нареди да приемат когото той поиска; поради това аз съм на мнение, че вие би трябвало да се сприятелите с Буфалмако и да му оказвате голяма почит. Той е такъв човек, че щом ви разбере колко сте мъдър, тозчас ще се привърже към вас; а вие, щом успеете да се сближите с него благодарение на вашия ум и на тия хубави неща, дето притежавате, ще имате възможност да го помолите да ви услужи и той не ще ви откаже. Аз вече съм му говорил за вас и той изпитва най-добри чувства към вас. Изпълнете каквото ви казах, а с него аз ще се оправям.“ Магистърът рекъл: „Хубави приказки чух от тебе и съм много доволен; ако той наистина почита умните люде, достатъчно ще бъде да разменим само няколко думи и аз ще направя така, че той сам ще почне да ме търси; та аз имам толкова ум в главата си, че мога на цял град да раздам и пак да остана най-умен от всички.“