Декамерон

След това обещание лекарят започнал да ги кани още по-често и да им оказва още по-голямо внимание, а те се забавлявали с него, като го карали да им говори какви ли не глупости, и му обещали да го оженят за графинята на Чивилари101

 — най-прелестното същество, което можело да се срещне по задниците на рода человечески. Лекарят полюбопитствувал да узнае коя е тая графиня и Буфалмако отвърнал: „Ах, кратуно моя за семе! Та това е много знатна дама! На пръсти се броят домовете, където тя да не раздава правосъдие и дето не й се слуша думата; дори миноритите й плащат данък под звуците на чампари. Ще ви кажа още нещо: тя прекарва по-голямата част от времето си в къщи, но рече ли да излезе, всички веднага я усещат; дори не много отдавна една нощ тя мина край портите ви на път за Арно, където отиваше да си измие краката и да подиша чист въздух; иначе постоянното й местожителство е в Нужникия. Именно поради това служителите й често обикалят, носейки в ръце знаците на нейната власт — прътове и топузи. А велможите й ще срещнете на всяка крачка: и Смръдльо Вратников, и дон Фъшкия, и Метльова Дръжка, и Посерко, и какви ли не още; убеден съм, че вие ги познавате всичките, само че сега не можете да си спомните за тях. И ако работата стане така, както сме я замислили, ние ще зарежем красавицата на Какавинчили и ще ви хвърлим в обятията на тая дама.“ Лекарят, който бил роден и израснал в Болоня, не можел да разбере значението на техните слова

102

и поради това останал много доволен, задето му обещали тая дама.

Не минало много време и живописците му съобщили, че той е приет в дружината. В деня, предхождащ нощта, когато трябвало да се събере дружината, магистърът поканил двамата живописци на обед и след като се нахранили, запитал ги какво трябва да направи, за да се яви пред дружината. Буфалмако обяснил: „Вижте какво, магистре: от вас се иска да бъдете много смел, защото, ако не проявите смелост, ще попречите на себе си, а на нас ще нанесете голяма вреда; ей сега ще ви обясня защо се налага да покажете такова голямо мъжество. Трябва да наредите така, че довечера, по време на първия сън, да се качите на една от ония високи гробници, дето бяха направени неотдавна зад църквата «Санта Мария Новела»; сложете си най-хубавите дрехи, защото ще се явите за пръв път пред дружината и трябва да бъдете облечен прилично; това се налага и по друга причина: както ни уведомиха (за това е станало дума, след като ние си тръгнахме оттам), понеже сте човек от знатен род, графинята е пожелала да ви посвети в рицарско звание, като ви изкъпе на свои разноски103. Там ще чакате да дойде нашият пратеник. А за да бъдете осведомен за всичко, каквото ще последва, трябва да знаете, че при вас ще се яви един не много голям, но рогат и черен звяр; той ще почне да скача по площада, да пръхти и да ръмжи, за да ви изплаши, но щом разбере, че не се страхувате, ще се доближи кротко до вас; тогава вие слезте от гробницата, без да се боите от нищо и без да призовавате ни бога, ни светиите; после го възседнете и щом се разположите върху звяра, ще трябва да скръстите ръце на гърдите си, без да се докосвате до него. Тогава звярът ще потегли кротко и ще ви докара при нас. Искам да ви предупредя, че ако речете да призовете Бога и светиите или пък се изплашите, звярът може да ви хвърли я на земята, я в някое не особено благовонно място; затова, ако мислите, че не ще успеете да проявите достатъчно смелост, хич и не идвайте, защото и на себе си ще навредите, а и на нас с нищо няма да помогнете.“

Лекарят отвърнал: „Та вие не ме познавате; вие навярно съдите за мен по това, че нося ръкавици и ходя облечен в дълги дрехи. Ако знаехте само какви неща съм вършил в Болоня, когато нощем ходех по жени заедно с моите приятели, има да се чудите и да се маете. Кълна се, че една нощ някаква жена не искаше да тръгне с нас — беше една такава грозничка и отгоре на това и дребничка, педя човек, — та се наложи да я натупам здравата; после я вдигнах и я носих, трябва да имаше на разстояние цял хвърлей е. лък, и накрая я принудих да дойде с нас. Спомням си, че друг път, малко след вечерна молитва, вървяхме само двамата с моя слуга и трябваше да минем край гробището на миноритите, където същия ден бяха погребали някаква жена, но аз не изпитах никакъв страх. Та няма за какво да се безпокоите, защото аз съм много смел и храбър мъж. Ще ви кажа и това, че за да се представя пред дружината в приличен вид, ще облека пурпурната дреха, в която бях провъзгласен за лекар; ще видите, че цялата дружина ще ме хареса, а след време може и за капитан да ме избере. Веднъж да попадна там, пък вие ще видите, че всичко ще се нареди от добре по-добре; та нали и онази графиня се е влюбила в мен, без изобщо да ме е виждала, и то така, че самата тя иска да ме изкъпе и да ме посвети за рицар; кой знае, може рицарството да не е за мен работа, може би няма да съумея да го пазя, но може да се окаже и обратното. Оставете ме да опитам.“