Декамерон

Биондело разбрал, че колкото и да мрази Чако, не би могъл да се пребори с него, затуй с Божата Воля решил да се помирят и оттогава насетне гледал да не си прави шеги с него.

НОВЕЛА IX

Двама младежи искат съвет от Соломон; единият пита какво да направи, че да бъде обикнат, а другият — как да накаже опърничавата си жена; единият бива посъветван и той да обикне, а другият — да отиде на Моста на гъските.

За да не се наруши привилегията на Дионео, оставала само кралицата да разказва; затова, след като дамите са посмели на воля над злополучния Биондело, кралицата започнала весело така:

— Любезни дами, ако погледнем трезво на установения ред на нещата, ние твърде лесно ще се убедим, че според самата природа, нравите и законите жените изцяло са подчинени на мъжете и че те трябва да се съобразяват и ръководят от техните разбирания; поради това всяка жена, която иска да намери мир, утеха и покой при мъжа, на когото принадлежи, трябва да бъде смирена, търпелива и послушна и преди всичко — честна — това е най-висшето и най-ценно благо, що може да притежава всяка мъдра жена. И ако ние не можем да научим това от законите, съобразяващи се във всяко нещо с общото благо, или пък от обичаите, или, ако щете, нравите, чиято сила е огромна и достойна за уважение, то това ни показва твърде ясно самата природа, която е създала телата ни нежни и крехки, душата — плаха и боязлива, милозлива и добра и ни е надарила с малко телесни сили, с приятен глас и с плавни движения на нашите крайници; всичко това доказва, че ние имаме нужда друг да ни ръководи и управлява. А който се нуждае от чужда помощ и ръководство, той трябва да бъде послушен, да се подчинява на своя повелител и да го уважава. Та кои други, ако не мъжете, са наши повелители и помощници? Следователно ние трябва да се подчиняваме на мъжете и да ги уважаваме много и аз смятам, че всяка жена, която се отклонява от това задължение, заслужава не само строго порицание, но и най-сурово наказание. На тази мисъл — въпреки че тя и друг път е възниквала в мене — ме наведе предишният разказ на Пампинеа за опърничавата жена на Талано, на която Бог пратил наказанието, дето нейният мъж не съумял да й наложи; поради това, както вече казах, всички жени, които не желаят да бъдат приветливи, весели и послушни, както изискват и природата, и обичаите, и законите, заслужават най-сурово и жестоко наказание.

Ето защо аз искам да ви разкажа за един съвет, даден от Соломон като полезно средство за излекуването на такива жени от гореспоменатия им недъг; нека всяка жена, която не се нуждае от подобен лек, си мисли, че това, дето разправям, не се отнася за нея, въпреки че мъжете са измислили следната поговорка: „И добрият, и лошият кон стават за тяга, и добрата, и лошата жена плачат за тояга.“ Изтълкуваме ли тия слова като шега, лесно ще се съгласим, че са верни; но дори и да ги разгледаме откъм моралната им страна, мисля, че пак трябва да приемем, че са правдиви. Всички жени по природа са слаби и податливи, затова тоягата е нужна да наказва ония, които си позволяват да отиват далеч зад приетите граници; ала тояга е необходима и за тия, които не си позволяват да прекаляват, за да поддържа добродетелта им, да ги плаши и да ги кара да се сдържат.

А сега да оставим тия поучителни слова и да преминем към това, което възнамерявам да ви разкажа. И тъй, по времето, когато сияйната слава за чудната мъдрост на Соломон се разнесла из целия свят заедно с мълвата, че той бил готов да сподели най-щедро мъдростта си с всекиго, който би пожелал да се убеди в нея чрез собствен опит, при него започнали да се стичат за съвет от всички краища на света много хора, притиснати от най-различни тежки нужди.

Сред тия, които отивали натам поради споменатите причини, бил и някакъв благороден, много богат младеж, на име Мелисо; той бил от град Лайацо, където бил роден и където и живеел. Докато яздел към Ерусалим, на излизане от Антиохия той срещнал друг един младеж, на име Джозефо, който вървял в същата посока, накъдето и Мелисо, и както обикновено става в такива случаи, двамата се заговорили. След като узнал от Джозефо кой е и откъде идва, Мелисо го запитал накъде отива и по каква работа. Джозефо обяснил, че е тръгнал при Соломон да му иска съвет какво да прави с жена си, която била толкова зла и опърничава, че като нея нямало друга; после добавил, че се опитвал да я отучи от нейната опърничавост, но нищо не помогнало: ни молби, на ласки, ни каквото и да било друго. След това Джозефо запитал Мелисо откъде е, къде е тръгнал и по каква работа. Мелисо отвърнал: „Аз съм от Лайацо, ти си имаш една грижа, аз — друга: богат момък съм, харча парите си, за да каня и гощавам моите съграждани, и се чудя и се мая защо, въпреки всичко това, не мога да намеря човек, който да ме обича; затуй съм тръгнал там, където отиваш и ти, да поискам съвет какво да направя, за да ме обикнат.“