Декамерон

Пинучо, нали бил млад и не особено разумен, като усетил, че е сбъркал, не се заел да поправи грешката си доколкото може, ами му се сопнал: „С какво ще ми заплатиш? Какво толкова можеш да ми направиш?“ А жената на стопанина, предполагайки, че лежи с мъжа си, казала на Адриано: „Виж ти! Нашите гости май нещо се карат!“ Адриано се засмял и отвърнал: „Остави ги, Бог да ги убие! Снощи трябва да са препили, та затова се карат.“ Жената, която отначало помислила, че тия ругатни идват от мъжа й, познала гласа на Адриано и тозчас разбрала къде и с кого лежи; но нали била съобразителна жена, станала, без да продума, вдигнала люлката с детето и въпреки че в стаичката било тъмно като в рог, преместила наслуки люлката до леглото на дъщеря си и легнала до нея; после се престорила, че се събужда от виковете на мъжа си и го запитала защо се кара с Пинучо. Мъжът й отвърнал: „Нима не го чу, като разправяше какво е направил тая нощ с Николоза?“ Жена му отвърнала: „Той лъже, защото не е спал с Николоза, Как ще спи с нея, като аз легнах на това място, защото при теб дълго време не можах да мигна? А ти, глупако, си седнал да му вярваш на приказките. Вие толкова пиете вечер, че после сънувате какви ли не работи, дори ставате и бродите насам-натам, без да се усетите, и си въобразявате, че вършите бог знае какви неща! Жалко, поне да можехте главите си да строшите, ама на! Я ми кажи, какво търси при тебе Пинучо? Защо не е в леглото си?“ Щом разбрал колко умно стопанката се стреми да прикрие и своя позор, и позора на дъщеря си, Адриано се обадил: „А бе, Пинучо, колко пъти съм ти казвал да не бродиш нагоре-надолу; нали имаш лошия навик да ставаш насън и каквото си сънувал да го разправяш така, като че ли е истина. Ще си изпатиш ти някой ден от тая работа! Ела насам, Бог да те убие!“

Като чул какво говорели и жена му, и Адриано, стопанинът започнал да се убеждава, че Пинучо наистина сънува; затова го сграбчил за раменете, почнал да го тръска и да му вика: „Хей, Пинучо! Събуди се най-после и се прибери в леглото си!“ Като се досетил каква е работата, Пинучо започнал да бълнувал и какви ли по други работи и да се преструва, че все още сънува, а стопанинът си умирал от смях Най-сетне, понеже оня продължавал да го тръска, Пинучо се престорил, че се събужда, викнал Адриано и запитал: „Какво, съмна ли се вече, та ме будиш?“ — „Хайде, ела тук!“ — отвърнал Адриано. Пинучо се понадигнал и продължавайки да се преструва на сънен, станал от леглото на стопанина и се върнал при Адриано.

А когато съмнало и всички станали, стопанинът започнал да се смее и да му се подиграва заради неговите сънища. Продължавайки да се шегуват, двамата младежи оседлали конете си, натоварили и куфарите, пийнали със стопанина, метнали се на седлата и тръгнали към Флоренция, като останали доволни не само от това, дето се случило, ами и от начина, по който приключила цялата работа. А Пинучо измислил друго и продължил да се среща с Николоза, която не преставала да уверява майка си, че Пинучо наистина е сънувал, че е бил с нея. Поради това стопанката, която не била забравила прегръдките на Адриано, се убедила, че единствена тя е бодърствувала оная нощ.

НОВЕЛА VII

Талано д’Имолезе сънува, че вълк разкъсва гърлото и лицето на жена му и я предупреждава да се пази; тя не го послушва и сънят се сбъдва.

След като новелата на Панфило завършила и всички похвалили съобразителността на жената, кралицата заповядала на Пампинеа да продължи с една своя новела; тогава Пампинеа започнала:

— Любезни дами, ние вече беседвахме веднъж за това, че сънищата показват истината, макар че мнозина се присмиват на тези неща; въпреки това аз не ще пропусна случая да ви разкажа с една кратка новела какво се случило неотдавна на една моя съседка, загдето не повярвала на съня, който се присънил на нейния съпруг.

Не знам дали познавате Талано д’Имолезе, твърде почтен и достоен човек. Той се бил оженил за една девойка на име Маргерита, която по хубост превъзхождала всички останали жени, но в замяна на това имала чудноват и неприятен характер и била толкова опърничава, че никога не вършела нищо по съвет на другите, а и никой не бил в състояние да й угоди; Талано понасял трудно тия нейни нрави, но нали нямало как, трябвало да я търпи.

Една нощ, когато Талано и Маргерита били отишли на село в едно свое имение, на Талано му се присънило, че жена му е тръгнала из една прекрасна гора, същата, която се простирала недалеч от тяхната къща; и докато я наблюдавал как се разхожда, Талано видял от един гъсталак да изскача огромен и свиреп вълк, който се хвърлил върху нея, захапал я за гърлото, повалил я на земята и се опитал да я повлече, докато тя викала за помощ; а когато жена му успяла да се изтръгне от устата на вълка, се оказало, че и гърлото, и лицето й са целите разкъсани.