Декамерон

Кралят запалил свещичката на един фенер и се запътил към продълговатата постройка над конюшните на двореца, където имало много легла и спели почти всичките му слуги; и като си мислел, че на тоя, дето е извършил каквото той узнал от кралицата (който и да е той), вследствие положеното усилие нито пулсът ще бъде спокоен, нито биенето на сърцето — равномерно, тръгнал на пръсти от единия край на помещението и започнал да опипва внимателно гърдите на всички поред, за да разбере как бият сърцата им. Всички спели дълбоко с изключение на тоя, дето влизал при кралицата; той бил още буден, видял краля, досетил се веднага кого е дошъл да търси и така се изплашил, че сърцебиенето, което получил поради положените по-преди усилия, се засилило още повече; затова бил напълно убеден, че кралят, щом забележи това, веднага ще заповяда да го убият.

Конярят започнал трескаво да обмисля какво да прави, но като видял, че кралят е без оръжие, решил да се престори на заспал и да види какво ще стане по-нататък. А кралят, след като прегледал мнозина и не открил никого, за когото можел да каже, че е търсеният от него човек, дошъл при коняря, установил, че сърцето му бие по-силно, отколкото на другите, и си рекъл: „Ето го! Този е!“ Но понеже не искал никои да разбере какво възнамерявал да прави, кралят не му сторил нищо, само извадил ножиците, които носел със себе си, и отрязал кичур от косата му (по онова време мъжете ходели с много дълги коси), та да може сутринта да го познае по тоя белег; след това излязъл и се прибрал в покоите си.

Конярят видял всичко и тъй като бил хитро момче, веднага се досетил защо са го белязали по тоя начин; без да губи време, станал, намерил едни ножици (за щастие в конюшнята имало няколко, с тях стрижели конете), приближил се на пръсти до слугите, които спели в помещението, и от всекиго отрязал по кичур коса над ухото. Никой не го усетил и след като свършил тая работа, той си легнал да спи. На другата сутрин, щом станал, кралят заповядал, преди да са отворили вратите на двореца, всички слуги да се явят при него. Нареждането му било изпълнено.

Когато дошли всички и застанали пред него гологлави, той почнал да ги оглежда един по един, за да открие тоя, на когото отрязал кичура коса; ала като видял, че по-голямата част от слугите са остригани по един и същи начин, останал изненадан и си рекъл: „Тоя, когото търся, може да е човек от долен произход, ама е много умен.“ Като се уверил, че ако си мълчи, няма да открие тоя, когото търсел, той решил да не се опозорява заради някакво си дребнаво отмъщение; все пак искал да го стресне, па макар и само с една дума, и заедно с това да му даде да разбере, че той, кралят, знае всичко; затова се обърнал към всички и казал: „Нека този, който е сторил това, да не го върши никога вече! А сега си вървете по живо, по здраво.“

Друг на негово място би ги подложил на изтезания, мъчения и разпити, но постъпвайки така, би разкрил онова, което всеки друг ще се постарае да прикрие; ако откриел виновника, щял да му отмъсти, но въпреки това нямало да намали, а само щял да увеличи своя позор и да опетни и честта на жена си. Хората, които чули тия негови слова, останали твърде изненадани и дълго се питали един друг какво искал да каже кралят, но никой, с изключение на оня, за когото се отнасяли, не могъл да разбере нищо. А конярят, който бил умен човек, не продумал ни дума за станалото, докато бил жив кралят, и никога вече не излагал живота си на такива случайности.

НОВЕЛА III

Преструвайки се, че отива на изповед с най-благочестиви намерения, една дама, влюбена в някакъв мъж, подтиква един благочестив монах — без той да се досети — да направи така, че нейното желание да бъде напълно удовлетворено.

Пампинеа замълчала, мнозина от присъствуващите похвалили смелостта и благоразумието на коняря, както и разумната постъпка на краля; после кралицата се обърнала към Филомена, заповядала й да продължи и тя започнала с нежен, гальовен глас:

— Аз възнамерявам да ви разкажа как една красива дама наистина успяла да измами някакъв благочестив монах; тази случка без съмнение ще допадне на всички миряни, още повече като се има предвид, че монасите — люде в по-голямата си част глупави, с чудновати навици и нрави — смятат себе си за всезнаещи и за по-високостоящи от другите, докато всъщност стоят много по-ниско от тях; не стига това, ами като не умеят — поради подлата си душа — да си изкарват прехраната, както правят останалите люде, те все гледат да се приютят там, където има нещо за ядене — също като свинете. И аз ще ви разкажа тази случка, мили мои дами, не само за да изпълня даденото ми нареждане, а за да ви докажа, че дори и духовните лица, на които ние, бидейки прекалено лековерни, се доверяваме твърде много, могат да бъдат и биват осмивани ловко не само от мъжете, а понякога и от нас — жените.