Декамерон

Не много отдавна в нашия град, където повече изобилствуват измамата и лъжата, отколкото любовта и верността, живяла дама от благороден произход, надарена от природата като никоя друга с красота, изящни обноски, възвишена душа и остър ум; но аз няма да спомена (макар и да ги знам) нито нейното име, нито имената на другите лица, за които ще стане дума в настоящата новела, защото някои от тях са още живи и вместо да се смеят, както би следвало да направят, ще се изпълнят с негодувание.

И така, въпросната дама била омъжена за занаятчия — тъкач на вълнени платове; но тъй като била от знатен род, тя негодувала и не можела да се примири, загдето мъжът й е занаятчия, смятайки, че никой, колкото и да е богат, щом е от по-долен произход, не е достоен за жена от благородно потекло. А като разбрала, че въпреки всичкото му богатство той не умеел друго, освен да се разпорежда да изтъкат такъв, а не инакъв плат, да каже как да направят основата или да спори с предачките за преждата, тя решила да се отдава в обятията му само когато не може да му откаже; и за да се утеши, намислила да си потърси някой по-достоен за това от тъкача.

И ето, че тя се влюбила в един твърде почтен човек на средна възраст, и то толкова силно, че ако не го зърнела през деня, нощем не можела да мигне от мъка; но достойният мъж нищо не забелязвал и не й обръщал никакво внимание, а тя, бидейки твърде предпазлива, не се осмелявала да му намекне за чувствата си нито чрез посредничка, нито с писмо, понеже се бояла, че работата може да свърши зле. Тя забелязала, че достойният мъж се среща твърде често с някакъв монах, който, макар и да бил твърде глупав и недодялан, поради светия живот, дето водел, бил смятан от мнозина за благочестив и почтен човек; затова решила, че тъкмо тоя монах може да стане чудесен посредник между нея и нейния любовник; след като обмислила как да постъпи, тя избрала подходящо време, отишла в църквата, където живеел монахът, извикала го и му заявила, че ако той няма нищо против, тя би желала да се изповяда при него.

Монахът я огледал и като заключил, че тя е благородна дама, изслушал я драговолно, а след изповедта жената му рекла: „Отче, налага ми се да прибягна до вашата помощ и вашите съвети за едно нещо, за което ще ви разкажа сега. Знам — пък нали и самата аз ви казах, — че познавате моите роднини и моя мъж, който ме обича повече и от собствения си живот и — бидейки много богат и властен — е готов незабавно да ми достави всичко, каквото искам, стига само да го пожелая; затова аз го обичам най-много от всичко на тоя свят и ако се осмеля да помисля, камо ли да извърша нещо, с което да опетня неговата чест и неговия живот, то най-безчестната жена няма да заслужи пъкъла така, както бих го заслужила аз. Та ето за какво става дума: някакъв мъж, чисто име аз, да си кажа право, не знам, но който ми изглежда твърде заможен, и ако не се лъжа, често ви посещава (един такъв красив, висок на ръст, ходи обикновено твърде прилично облечен в тъмни дрехи), не знаейки може би какви са моите намерения, ме преследва, кажи-речи, непрекъснато; застана ли на вратата, покажа ли се на прозореца, излезна ли от къщи — той веднага се изпречва пред мен; право да си кажа, чудя се как не се е появил още и тук. Всичко това ми е твърде неприятно, защото подобно поведение твърде често става причина за клевети срещу честните жени, без те да имат някаква вина. На няколко пъти мислех да помоля братята си да го предупредят да не се занимава с тия неща, но се отказах, защото знам, че мъжете понякога така предават поръченията, че предизвикват лоши отговори; после си разменят остри думи, а от думите преминават към дела; за да не стават скандали и да не се случи нещо лошо, аз си мълчах, докато най-сетне предпочетох да споделя всичко това с вас, а не с някой друг, не само защото (както изглежда) сте негов приятел, ами загдето на вас най-вече подобава да правите бележки за такива работи както на близките си, така и на чуждите хора. Ето защо аз ви моля, в името на бога, да го смъмрите и да го помолите да престане да се държи така. Вероятно ще се намерят много други жени, склонни към подобни неща, на които ще бъде приятно да приемат неговите погледи и ухажвания; на мен обаче всичко това е много неприятно, тъй като не съм разположена ни най-малко към такива работи.“ Като изрекла това, тя свела глава и едва не се разплакала.

Светият отец веднага разбрал за кого става дума и след като дълго хвалил дамата за нейните благочестиви намерения (защото бил напълно убеден, че казаното от нея отговаря на истината), обещал да направи каквото зависи от него, та споменатият човек да престане да й досажда; и понеже знаел, че тя е много богата, започнал да й говори с най-хвалебствени слова за милосърдието и милостинята, като не пропуснал да й спомене от какво се нуждаел.