Декамерон

Като издумала това и продължила да плаче силно, тя измъкнала изпод дрехата си великолепна скъпа кесия и изящен, разкошен пояс и ги хвърлила връз коленете на монаха; а той, понеже вярвал на всичко, каквото му казвала дамата, много се развълнувал, взел ги и рекъл: „Дъще моя, ни най-малко не се учудвам, пък и не мога да те укоря, задето се терзаеш заради тия неща; мога само да те похваля, че следваш моите съвети. Онзи ден му се скарах, но той изпълни много лошо каквото ми обеща; по тая причина, както и заради другото, което е сторил, така ще му натрия носа, че той няма да посмее да ти досажда повече; а ти, нека Бог те благослови, не се поддавай толкова на гнева и не разказвай на никого от твоите близки, за да не му се случи нещо много лошо. Не се бой, че заради тая работа може да бъде опетнена твоята чест, защото аз съм винаги готов да бъда непоколебим свидетел за твоята честност както пред бога, така и пред хората.“

Дамата се престорила, че се е поуспокоила, прекъснала този разговор и понеже познавала много добре неговата алчност и алчността на другите монаси, рекла: „Отче, напоследък твърде често нощем ми се явяваха насън моите близки; струва ми се, че са подложени на страшни мъчения и че не искат друго, освен да правя милостиня; особено майка ми, която ми се стори толкова съкрушена и нещастна, че просто ми беше жал да я гледам; мисля, че тя се измъчва много заради терзанията, на които ме подлага тоя враг господен, затова бих искала да отслужите за успокоение на душите им четирийсетте литургии на свети Григорий и да прибавите към тях й вашите молитви, та да може Бог да ги избави от тия адски мъки.“ И като казала това, пъхнала в ръката му един флорин. Светият отец го взел много зарадван, насърчил нейното благочестие с похвални думи и многобройни примери, благословил я и я пуснал да си върви.

След като дамата си отишла, светият отец, без да разбере, че отново са го изиграли, пратил да повикат неговия приятел; като пристигнал и видял, че монахът е побеснял от яд, мъжът тозчас се досетил, че ще получи известия от дамата и зачакал да види какво ще му каже отецът. Монахът повторил отново каквото му бил казал по-рано и му наговорил какви ли не гневни и оскърбителни слова, а сетне започнал да го кори за онова, което той (според разказа на дамата) бил извършил.

Достойният мъж, който все още не можел да разбере накъде клони монахът, отричал, че не е пращал ни кесия, ни пояс, ала твърде боязливо, за да не разубеди монаха в това, което навярно му била внушила дамата. Но монахът, който бил страшно разгневен, кипнал още повече: „Как можеш да отричаш стореното, негоднико? Я ги виж, самата тя ми ги донесе с плач; погледни ги, не можеш ли да ги познаеш?“ Мъжът се престорил на много засрамен и измънкал: „Да, да, познах ги; признавам, че не постъпих добре; щом тя се държи така, то аз ви се заклевам, че отсега нататък няма да чуете ни дума за подобни неща.“ Дълго си поговорили те, накрая монахът (ама че овен!) дал на приятеля си пояса и кесията; дал му какви ли не още наставления, дълго го молил да не се занимава повече с такива неща и след като оня му обещал, пуснал го да си върви. А достойният мъж, който се зарадвал безкрайно много както за това, че успял да се увери в любовта на дамата към него, така и за чудесния подарък, щом излязъл от монаха, побързал да се отправи към дома на дамата и най-предпазливо й дал да разбере, че е получил и едната, и другата вещ; дамата останала много доволна от това, но още по-доволна била тя, защото й се струвало, че нейните намерения се осъществяват от добре по-добре. А за да се увенчаят с благополучен край, тя Чакала с Нетърпение Деня, когато мъжът й щял да замине някъде; и наистина станало така, че много скоро на съпруга й се наложило да отиде по някаква работа в Генуа.