Десетата зала

— Предполагам, че не знаеш какво е шифър на Цезар, нали?

Люк поклати нетърпеливо глава.

— Е, това е смешно лесен код, използван от Юлий Цезар за тайните му съобщения. На практика се изисква неприятелят ти да бъде неграмотен, толкова е лесен за разбиване — просто изместване, да кажем с три букви наляво или надясно. Повечето от враговете на Цезар не са можели да четат и нормален латински, така че шифърът му е вършил работа. С времето обаче разбивачите и съставителите на кодове са започнали да се съревновават с далеч по-сложни методи.

Люк вече се беше изчервил от раздразнение.

— Добре, добре. Е, според моя човек от Брюксел, един от светилата по Войнич, нашият ръкопис е кодиран с нещо, наречено шифър на Виженер, което само по себе си е доста забележително, тъй като се смята, че е бил изобретен едва през шестнайсети век. Изглежда нашият Бартомио или някой негов колега е изпреварил с няколко века времето си. Няма да те занимавам с подробностите, но става въпрос за далеч по-сложен вариант на шифъра на Цезар с допълнително изискване за ключови думи за разчитане.

— Ако не започнеш да говориш по същество, ще те убия с голи ръце! — викна му Люк.

— Тази сутрин, тъкмо преди да замина от Париж, моят белгийски гуру ми каза, че е на път да разчете няколко страници. Мисли, че ръкописът е разделен най-малко на три части, всяка със своя ключова дума. Бъркал е числа, или каквото там бъркат компютърджиите, и ми каза, че ще ми прати имейл, когато получи нещо конкретно. Тук мога ли да си проверя пощата?

Люк го награби за якето.

— В кабинета. Да вървим.

Докато минаваха покрай лагерния огън, Люк посочи една жена и каза:

— Между другото, онази там е Сара.

Моментално съжали, че не си е мълчал, защото Юг спринтира към нея и се представи като един от най-старите приятели на Люк, без да се споменава, че е съоткривател на пещерата.

— Чувала съм за вас — грейна тя. — Не мога да повярвам, че не сме се срещали на времето, когато, нали се сещате, ние с Люк…

— И аз съм чувал за вас! — възкликна Юг. — Толкова възхитителна, така интелигентна. Люк, ела тук!

Люк приближи, като клатеше глава, предчувствайки какво предстои.

— Само не ми създавай неприятности, Юг.

— Неприятности? Аз? Ако е само това, добре, Сара, ще говоря направо. Тази вечер се запознах с една дама и бих искал да я поканя на среща, но предполагам, че за нея ще е по-лесно, ако не сме сами. Какво ще кажеш двамата с Люк да дойдете? Аз съм тук само за няколко дни.

— Господи, Юг — изстена Люк.

— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Сара, при което Люк се втрещи, а Юг се усмихна многозначително.

— Значи се уговорихме. Остава само да поканя въпросната дама и сме готови. Люк ще ти каже какво мисля за провинцията. Това ще направи нещата по-апетитни.

Люк включи осветлението в кабинета. Подът на яката малка постройка вибрираше от ръмжащия генератор. Влезе в интернет и остави Юг да провери пощата си.

Спретнатият му приятел се изпъчи и с гордост заяви, че има двайсет нови съобщения, няколко от приятелки. Едва след това забеляза важното писмо.

— А, ето го и разбивача на кодове!

Отвори имейла.

— Фантастично! Казва, че се е справил с шест страници. Тайната дума за тази част била НИВАР, каквото и да означава това. Изпраща дешифрирания текст като прикачен файл и казва, че скоро ще започне да работи върху следващата част.

— Какво пише в текста? — остро попита Люк.

— Задръж, чакай да го отворя. Не вярвам и самият той да го е чел. Интересува се единствено от шифъра, а не от текста! Освен това казва, че бил на латински, който за нашия белгийски приятел е просто поредният шифър, само че доста отегчителен.

Юг прегледа документа, за да усети езика.

Зачете бавно на стоящия до рамото му Люк, като превеждаше в движение. Бързо захвърли безстрастния тон на преводач. Езикът беше твърде жив и Юг започна страстно да предава думите на стария монах.

Сигурен съм, че ме очаква ужасна и мъчителна смърт. За разлика от мъченика, който се прощава с този свят заради своята вяра и благочестие, аз ще умра поради знанието, което притежавам. Проля се кръв, ще се пролива и в бъдеще. Трудно е да изгубиш приятел. Ужасно е да изгубиш брат. А да изгубиш брат, който е бил твой приятел цели сто и двайсет години, е непоносимо. Аз погребах костите ти, скъпи Нивар. Кой ще погребе моите? Не съм светец, Господи, а само една злочеста душа, която обичаше твърде много познанието.

Дали то не измести любовта ми към Теб?