Десетата зала

— Представата ви е погрешна, мосю Пино. Вярно, спазваме определена дисциплина и говорим само когато е нужно, за да избягваме фриволни и ненужни дискусии. Смятаме, че празните приказки имат способността да ни отвличат от духовните ни цели, към които се стремим като монаси.

— Напълно споделям подобни възгледи, отче Мено. Изгарям от нетърпение да се захвана за работа. Позволете да ви обясня как си вършим работата в нашето реставраторско бюро. После можем да преценим задачата и да съставим план за действие. Става ли?

Седнаха на масата за четене и Юг изнесе лекция върху спасяването на повредените от вода библиотечни материали. Колкото по-стара е книгата, обясни той, толкова повече вода може да поеме. Материали с възрастта на този манастир могат да поемат вода до двеста процента от тежестта си. Ако трябва да се спасят, да речем, пет хиляди подвързани в кожа тома, то от тях трябва да се извлекат около осем тона вода!

Най-добрият метод за възстановяване на намокрени книги е те да бъдат замразени и после изсушени чрез вакуум при специални контролирани условия. Резултатите при пергамент и хартия могат да бъдат отлични, но в зависимост от спецификата на материалите и степента на подгизване може да се наложи томовете да бъдат подвързани наново. Противогъбичното третиране е много важно за борбата с плесените, а неговата фирма е усъвършенствала доказаните методи за унищожаването на микроби, като включва добавянето на етиленов оксид в цикъла на изсушаване в своите индустриални сушилни.

Юг отговори на добре обмислените въпроси на абата, след което засегна деликатната тема за цената. Започна дискусията със стандартната си реч, че винаги е най-изгодно томовете, които все още се печатат, да бъдат заменени с нови и да се реставрират само по-старите и ценните. След това направи груба оценка за стандартна реставрация на хиляда книги и впери поглед в лицето на абата, мъчейки се да разчете реакцията му. Обикновено на този етап от пазарлъка уредникът или библиотекарят започваха да ругаят, но абатът остана безстрастен и от устата му определено не изригнаха проклятия.

— Разбира се, ще трябва да подхождаме избирателно. Не можем да се погрижим за всичко, но трябва да спасим свещената история на манастира. Ще намерим начин да ви платим. Имаме заделени средства за подмяна на покрива, които можем да използваме. Можем да продадем някои малки картини. Има една книга, ранен превод на френски на свети Бенедикт, с която не ни се иска да се разделяме, но… — Абатът въздъхна скръбно. — Вие също можете да ни помогнете, мосю, като ни предложите цена, която отговаря на църковния ни статут.

Юг се ухили.

— Разбира се, абат Мено, разбира се. Какво ще кажете да поогледаме?

Прекараха следобеда в ровене из купчините мокри книги, съставяне на груб опис и разработването на система на подреждане, която се основаваше на преценката на абата за историческата ценност на тома. Накрая младият монах им донесе поднос с чай и бисквити и абатът използва момента да посочи една малка книга, увита в кърпа за ръце. Беше отделена от останалите в края на масата за четене.

— Бих искал да чуя вашето мнение за този том, мосю Пино.

Юг жадно сръбна от чая и сложи нов чифт латексови ръкавици. Разви кърпата и огледа елегантната подвързия от червена кожа.

— О, това определено е нещо специално! Какво представлява?

— Честно казано, не зная. Дори не подозирах, че разполагаме с тази книга. Един от пожарникарите я намерил в онази стена. Корицата беше залепнала. Реших да не опитвам да я отварям.

— Добро решение. Това е основно правило, освен ако наистина имате представа какво правите. Много вода е поела. Вижте зелените петна по ръба на страниците тук и тук. Има и едно червено петънце. Не бих се изненадал, ако има цветни илюстрации. Боите на растителна основа може да са се разтекли.

Натисна леко предната корица и отбеляза:

— Страниците няма да се разделят без едно добро изсушаване, но мисля, че ще успея да вдигна корицата и да видя форзаца. Съгласни ли сте?

— Спокойно можете да го направите.

Юг извади кожена чантичка от куфарчето си и я отвори. Вътре имаше прецизни инструменти с остриета, клинове и кукички, приличащи на инструментите на зъболекар или на набор за дисекция на малки животни. Избра миниатюрна шпатула и изключително фин скалпел и започна да отделя предната корица, напредвайки милиметър по милиметър със спокойната ръка на касоразбивач или сапьор.

Трябваха му цели пет минути да освободи целия периметър на корицата, като пъхаше шпатулата на около сантиметър навътре, след което дръпна леко, корицата се отдели от фронтисписа и се отвори.

Абатът се наведе над рамото на Юг и ахна, когато двамата прочетоха самоуверения текст върху листа, изписан с плавен и уверен почерк на латински:

Руак, 1307

Аз, Бартомио, брат от манастира Руак, съм на двеста и двайсет години, а това е историята на моя живот.

2.