Десетата зала

Запратила копието му надалеч.

Ножът му от бял кремък, изработен от Тал специално за него, спасил живота му. Пробол окото на мечката, то изтекло и животното избягало.

Кек останал да лежи ранен и кървящ. Завикал за помощ, а после заспал от изтощение.

Събудил се в лагера на хората сенки — впоследствие щял да научи, че те наричали себе си горските хора. Името, което използвали за Клана на бизона, било високите. Бил много слаб. В продължение на много месеци една млада жена се грижела за него, хранела го и мажела с кал раните му.

Научил езика им и разбрал, че отначало водачът им и останалите спорели дали да го убият или не. Болногледачката му била дъщеря на водача и тя го пазела от недоброжелатели.

Когато силите му донякъде се завърнали, водачът му предложил да остане и да ги научи на някои от уменията на високите; но можел и да си върви. Нямало да го убият. Жената била набита и не така красива като жените от Клана на бизона, но той я обикнал. Освен това му било писнало да е вторият син на Тал.

Затова останал.

Нямали деца. Тя била безплодна, но той останал с нея и с горските хора, колкото и да били странни. Те не вярвали, че предците им са на небето. Умирали и толкоз. Не уважавали бизоните. За тях те били храна като всяко друго животно, само че по-трудна за убиване. Не пеели и не се смеели като някои от Клана на бизона. Не извайвали малки животни от кост или дърво. Правели чудесни брадви, но ножовете им били некачествени.

Разменили знания. Той ги научил как да правят копия като тези на Клана на бизона, те пък го научили как да заклещва северен елен и да го принуждава да се хвърли от скалите, без да е нужно да мята копието си.

Бил щастлив с тях и те станали негов клан.

Но сега водачът им имал сериозен проблем. Остарявал. Имал само дъщери и се боял, че ще умре без син. А когато най-сетне му се родило момче, бил радостен и кланът ликувал. Преди седмица обаче момчето се разболяло и състоянието му не се подобрявало. Кек разказал на водача за Тал и как той можел да лекува с растения. Разказал му за свещената пещера. Горските хора потеглили към лагера на високите. Кек искал да помоли Тал да излекува момчето.

Тал слушаше, като дъвчеше парче сушено еленско месо. Не беше в традициите им да допускат при себе си племе на хората сенки. Беше опасно. И предците със сигурност щяха да възразят.

Кек обаче го умоляваше и го наричаше мъдър баща. Изрази съжаление, че е останал да живее с другите. Каза, че те щели да оставят копията си, преди да влязат в лагера. Призоваваше го с цялото си сърце да излекува детето на водача.

Неандерталците влязоха в лагера бавно и подозрително, като си шепнеха на отсечения си неразбираем език. Гъстите вежди скриваха стрелкащите се очи. Бяха по-ниски от хората от Клана на бизона, но имаха невероятно силни ръце, подобни на сопи. Косите им бяха чорлави и неподредени, кремък не беше докосвал брадите им. Едрогърдите и широкоплещести жени оглеждаха по-високите и стройни жени от Клана на бизона с техните сплетени коси.

Тал беше подредил хората си в две редици с готови копия и кимна, когато хората сенки оставиха оръжията си на купчина, както бе обещано.

Водачът им излезе напред, държейки в ръцете си новородено, което не издаваше нито звук. Мъжът носеше великолепна огърлица от мечи зъби.

Кек превеждаше: „Аз съм Оса. Това е моят син. Излекувай го.“

Тал пристъпи напред и поиска да види момчето. Отметна кожената завивка и видя отпуснато безжизнено бебе на няколко месеца. Очите му бяха затворени, гладките му гърди се свиваха при всяко издишване. С позволението на бащата Тал докосна кожата — беше гореща и суха като стара кост. Видя, че червата му изпускат.

Пусна края на завивката. Тогава водачът свали огърлицата си и му я подаде.

Тал я прие и я сложи на врага си.

Щеше да опита да излекува новороденото.

Чрез Кек Тал заръча на неандерталците да се съберат на брега на реката и да чакат. После нареди на Мем да организира най-добрите копиеносци да ги държат под око, докато двамата с Тала излязат да намерят нужните растения. Когато се върнаха, носеха кесия с два вида кора, шепа сочни кръгли листа и жилави корени на гулия. Тала напълни един мях с вода от реката и Тал каза, че са готови да започнат.

Момчето беше много болно и Тал реши да го отнесе в най-дълбоката и най-свещена зала, където да го лекува. Щяха да са му нужни всичките му сили. Оса взе детето в яките си ръце и го последва в пещерата заедно с трима от клана си — яки като животни мъже, които изглежда наистина се страхуваха да навлязат в мрака само на светлината на лампата. Мем, Тала и един от племенниците на Тал представляваха Клана на бизона. Последният от групата беше Кек. Той трябваше да свърже двата свята и различните им езици.

Неандерталците извикаха, когато видяха изрисуваните стени. Сочеха и бърбореха. Кек заговори на гърления им език и се опита да ги успокои, като им показа, че може да докосне изображенията, без да се страхува, че ще бъде стъпкан или осакатен.