Диамантите са завинаги

— Издокарах се и баща ми ме заведе в един ресторант за скара. Поръча огромно количество алкохол — бърбън, текила, шотове с водка. Изпихме всичко. Това беше във времена, когато алкохол се сервираше след осемнайсет години. Можех да мина между капките, но все пак беше забранено. Да се натряскаш със собствения си баща! През цялото време си мислех: „Уха! Старият най-после ме третира като равен.“ Към края на вечерята се започна — педалите това, педалите онова. Спомням си, че каза, че обратните трябва да бъдат разстрелвани на място. Не се замислих много, защото такъв си беше баща ми. Излязохме от ресторанта и аз се отправих към колата. Но баща ми ме спря: „Не, не отиваме натам.“ Нямах представа накъде ме води. Главата ми се въртеше, но не се възпротивих. Изминахме пеша около петнайсет-двайсет пресечки и стигнахме до някакъв разнебитен жилищен комплекс. Баща ми натисна един от звънците и вратата се отвори. Каза ми: „Връщам се веднага“.

След няколко минути се върна и заяви: „Всичко й е платено. Аз ще чакам тук.“

Кейт щеше да повърне, все едно се бе качила на влакче в увеселителен парк и се спускаше с всичка сила от най-високата точка.

— Баща ти е поръчал проститутка?

Той кимна.

— Ти какво направи?

— Бях ужасен. Мисля, че се разплаках. Дори не бях целувал момиче дотогава и всичко беше толкова объркващо. Освен това нали ни учеха, че сексът преди брака е грях. Жената беше на около четирийсет години и остана истински смаяна, като ме видя. Чудя се откъде баща ми изобщо познаваше такава жена, а тя сигурно се чудеше защо, по дяволите, ме праща там. Може и да е знаела.

— Правихте ли секс? — попита Кейт.

Той кимна.

— Страхувах се какво ще последва, ако не го направя. После с баща ми си тръгнахме и никой от нас не продума. Никога не споменахме този случай.

— И е очаквал, че заради това няма да станеш обратен? — попита тя.

Той се изсмя в недоумение.

— Очевидно. По-късно учих няколко години в Крисчън Колидж, както знаеш, и излизах с няколко момичета, но за не повече от месец-два. Бях си поставил за цел да ги водя у дома след няколко срещи, за да покажа на родителите си, че съм нормален. Но през по-голямата част от времето бях сам. Чувствах се най-самотният човек на земята. На деветнайсет се преместих да живея в Ню Йорк и това ме спаси. Боже, колко бях смотан! Пълен нещастник — спях, с когото ми паднеше, танцувах по цели нощи в гей клубове, носех впити по тялото тениски. Като хлапе в сладкарница, както се казва. Правех всичко извън нормите, защото истинската ми същност бе потискана и задушавана. Изведнъж се почувствах свободен. Винаги съм си мислил, че имам два живота — преди и след Ню Йорк. Двама различни мъже. Въпреки това не съм заличил старите рани, осъзнавам го.

— Не съм сигурна дали изобщо се възстановяваме от детството си — каза Кейт. — Просто реагираме срещу него.

— Все повтарях на Джеф, че не искам голяма сватба, но нали знаеш как обича да се увлича. Все пак това е и неговият ден. Иска ми се да го изживее както трябва. Но всичко това изглежда прекалено хубаво. Когато слушам как онези фанатици по телевизията ни обясняват, че хомосексуалният брак е просто стръмният път към полигамията или колко е нездравословно за децата, или каквото се сетиш, винаги се сещам за „Таймс“ и дългогодишните приятели. Дори не мога да повярвам, че коментират хомосексуалните бракове по телевизията. Това е истински напредък!

— Ами да! — съгласи се тя. — Тогава какъв е проблемът, миличък? Не е ли прекрасно всичко това?

— Да, но… Много отдавна не съм ходил на църква и си мислех, че съм приключил с нея. Въпреки това все дочувам в главата си едно тихо гласче да ми нашепва, че онова, което върша, е неправилно. Естествено, знам, че баща ми няма да е тук днес. Подготвен бях и за вероятността майка ми също да не присъства. Но обаждането й ме засегна по особен начин. Изглежда, държа на това повече, отколкото си давам сметка. Наистина има голям напредък, но ако сега отидем в родния ми град в Алабама, хванати за ръце, ще ни убият. Правилно ли е да се женим, щом толкова много хора отхвърлят такива бракове? Онази част от мен, която ме кара да се ненавиждам и която чува как хората защитават традиционните бракове, се съгласява с тях. Не мога да му го кажа, защото ще ме помисли за луд, и знам, че е прав, но какво ми помага това?

— Тоби. Днес се запознах с една жена, която се е оженила за затворник. Дори не са се докосвали. Той не могъл да присъства на сватбата. Да не ми кажеш, че това е общоприето само защото той има пенис, а тя — вагина? И че е много по-истинско от онова, което имате вие?

Той се разсмя от душа, с онзи дълбок, спонтанен, жизнерадостен смях, който тя толкова много обичаше.

— Къде се кри досега, по дяволите?

— В козметичния салон.

— Хм. Трябваше да се досетя — поклати той глава. — Благодаря, че дойде. Сега се чувствам малко по-добре.

— Разбира се.