Диамантите са завинаги

Влезе в задната стаичка и двете зачакаха пред дългия остъклен плот, на който се виждаха стотици пръстени — изправени, с празна чашка, като устичка на дете, на което му липсва едно зъбче, — в очакване да бъде поставен диамант. Кейт си мислеше, че пръстените се продават готови. Цялата тази работа й се стори напълно безлична.

— Все едно си в мола и сам си приготвяш пица — подхвърли тя.

Мей не й обърна внимание. Бе приковала поглед във витрината, сякаш зад нея виждаше новороденото си дете.

Мъжът се върна с четири малки плика. Изсипа скъпоценните камъни и нареди няколко модела халки на плота. Мей пробва всичките, като всеки път искаше мнението на Кейт, чиито оценки се движеха по скалата от „Мхм“ до „Става“.

— Искаш ли да пробваш някоя? — предложи й Мей.

— А, не, благодаря.

— Мисли си, че не е по диамантите — обясни Мей на мъжа, който изгледа Кейт така, сякаш току-що се е отказала от живота си. Тя винаги се притесняваше в магазините, за разлика от майка си и сестра си, които постоянно я обсъждаха с продавачите, все едно я няма. „Мисли си, че не изглежда добре по бански. Според нея нещо не е наред с лачената кожа…“

Мей отново се концентрира върху себе си.

— Харесват ми гравюрите на тази халка, но сърцата ми идват малко в повече. А и камък от един карат не е ли прекалено голям за този модел?

— Всички са ръчно изработени от двама братя от Синсинати — обясни той. — Металът се работи лесно. Могат да изпилят тези сърца и да им придадат нова форма.

— О, страхотно — кимна Мей.

След два безкрайно дълги часа за Кейт Мей най-сетне реши. Мъжът записа всичко на лист хартия с нейното име и с уговорката, че ще предаде на Джош да се отбие при Ханк, когато пръстенът е готов.

— Наистина ли така се прави? — учуди се Кейт.

— Откровено казано — деликатно подхвана той, — обикновено мъжете идват сами и просто избират нещо. Лично на мен повече ми допада вашият начин, момичета. Когато дойдете с майка си или с приятелка и го изберете лично, носите пръстен по вкуса си. Това е по-съвременният, практичен подход.

— Правото на избор на жената! — заключи Кейт.

— Именно — допълни мъжът.

Сестра й я прониза с поглед.

В колата Мей се обърна към нея.

— Защо изобщо идваш с мен, щом се държиш така?

— Как?

— Знаеш какво имам предвид.

— Просто не бях подготвена за това — отвърна Кейт. — Човек би си помислил, че вземаш най-важното решение в живота си, а ти просто си купуваш някакво бижу.

— Изборът на пръстен е изключително важно решение — продължи Мей. — Дори формата говори много за човека.

— Какво точно?

— Ами например квадратен камък означава, че си старомодна. Докато кръглият — че си стилна, но и в крак с модата.

— Откъде знаеш това?

— Просто знам. Имам приятелки, които наистина съжаляват за избора си или са се оставили да ги уговорят да вземат не чак толкова добър пръстен. Много рядко се срещат хора, които са напълно убедени, че са избрали точния пръстен.

— Мисля си, че ако заместиш думичката „пръстен“ с „мъж“, ще те разбера по-добре.

— Това има голямо значение, не разбираш ли? Символизира нещо важно.

— Да, висша форма на консуматорското общество. Виж, просто не знаех, че тайно си била обсебена от диамантите през последното десетилетие. Това е.

— Да знаеш какво искаш не е равносилно на обсебване — отвърна Мей. — Не го превръщай в драма.

— Ти изобщо знаеш ли защо го искаш? — попита Кейт.

— Да. Защото е красив.

— И това е достатъчна причина да…

— Какво? — Мей зае отбранителна позиция и я предизвика да продължи.

Настроението на Кейт помръкна. Беше убедена, че заслужава похвала, задето толкова дълго и геройски премълчаваше очевидното. Но този път се отприщи.

— Да станеш съучастник на брутални режими в изнасилвания и убийства на невинни африканци, за да можеш да носиш лъскава красива дрънкулка до края на живота си.

— Как може да си такава „черна станция“ — ядоса се Мей и удари волана. — Трябваше да взема Ким или мама, или просто да дойда сама.

— Наистина, защо ме покани да дойда?

— Мама реши, че може би ще ти хареса и ще промениш отношението си към брака.

— Мили боже!

Бяха планирали да вечерят заедно, но Мей я остави на спирката на метрото, без да се сбогува.

На сватбата на Мей и Джош, планирана за следващата година, щеше да има блус бенд от Мемфис, фонтан от шампанско и (освен триетажната торта) мелба бар. Сладоледът се сервираше в миниатюрни пластмасови бейзболни каски — половината с надпис „Марлинс“ в чест на семейството на Джош от Флорида, а другата половина — с „Метс“. Сватбеният агент, нает от Мей, се казваше Дебора и главната й задача сякаш бе да й напомня, че „това е най-важният ден в живота й“, ако Мей понечеше да се безпокои за разходите. Макар че организацията на събитието надхвърли четирийсет хиляди долара, Мей не спираше да обяснява на всички, че щяло да бъде „скромно забавление.“ Снабди шаферките си с лъскави розови суичъри с цип и надпис на гърба: „Аз съм с госпожа Роузън.“ В края на вечерта всички гости получиха по едно кенче бира „Буд Лайт“ с термоизолация от стиропор с посвещение: „Мей и Джош, 30 септември 2000. За спомен и за да си охлаждате бирата!“