Диамантите са завинаги

Погледна си часовника. Беше планирала всяка крачка, като генерал, който се кани да влезе в битка. Засега избързваше с няколко минути. Отвори шкафа и извади бурканче фъстъчено масло, махна капака и го постави на плота. След това вдигна купчина чинии. Хвърли една, но без замах. Тя се търкулна на пода, завъртя се и остана здрава. Нещо я накара да спре. Спомни си как стояха в отдела за порцелан в „Блумингдейл“ и игриво спореха коя шарка да изберат. След това се наредиха на опашка в „Дейн енд Делука“ за чаши горещо капучино, а той я бе прегърнал през кръста.

Пое си дълбоко дъх и изпълни дробовете си. Вдигна следващата чиния, този път я запокити с всички сили и видя как се пръсна на парчета. Повтори същото и с останалите и при всеки трясък усещаше нещо като сексуална възбуда. По едно време, както и бе очаквала, кучето пристигна, за да провери какво става. Тя го хвана за нашийника, преди да настъпи някое остро парче, взе фъстъченото масло и го поведе към банята. Там то щеше да прекара следващите трийсет минути в близане на маслото направо от бурканчето, докато вентилаторът над главата му бръмчеше. Пи Джей правеше така всеки път, когато се караха, да не би животинчето да се травмира.

Върна се в кухнята и надникна в хладилника, в който завари онова, което беше оставила: камамбер и синьо сирене от „Забар“, туршия и яйца. На плота до хладилника имаше ново попълнение: зелена бутилка пастис

3

, една четвърт от него беше изпита.

Отвори по-широко вратата на хладилника и я остави така. Отвори и фризера, след това изтегли контакта от стената.

2012 г.

Кейт се събуди, когато чу притеснения шепот на майка си, който долиташе от кухнята.

— В хладилника нямат нищичко, освен соево мляко. Човек би казал, че когато чакат гости…

Тогава сестра й Мей й се притече на помощ.

— Ще отскоча да потърся магазин и ще купя нормално мляко. Чакай малко, тук дали има обикновени магазини?

Тъй като братовчед й Джефри беше решил да се ожени в Хъдсън Ривър Вали през април, Кейт имаше шестима роднини — включително три деца, които щяха да отседнат у тях през уикенда. През оберлихта на спалнята се виждаше късче съвършено синьо небе, първата слънчева събота през пролетта. Колко много хубави неща й се искаше да свърши днес — да се поразходи с дъщеря си, да прекопае задната градина, да прекара целия следобед на верандата с книга в ръка. Нямаше да се наслади на нито едно от тях.

— Мразя сватбите — рече тя.

Дан лежеше до нея, изтеглил олекотената завивка под брадичката си, както всяка сутрин. Веднага позна, че е буден, но вместо да отвори очи, той ги стисна още по-силно.

— Защо трябва да страдаме, задето те са влюбени?

Кейт изпъшка.

— Нали?

Трябваше да стане по-рано, преди останалите. Трябваше да се е изкъпала и облякла, преди те да слязат. Трябваше да е приготвила вкусна закуска. Или омлет, или фритата, или нещо подобно. Обикновено Ейва й служеше за будилник, но, изглежда, днес малката се беше измъкнала тайничко. Кейт знаеше, че трябва да е благодарна, но това означаваше, че минава осем, а майка й вече преценяваше съдържанието на хладилника. Като леля и кръстница на Джефри, тя щеше да изнесе реч на тържеството довечера. Затова несъмнено бе по-изнервена от обикновено.

Мей и съпругът й, Джош, бяха довели трите си деца, на десет, на осем и пет, защото, както Мей се изрази по телефона: „Доста е различно от убежденията ни, но една гей сватба е поучителен момент. Днес е истинско постижение да накараш някого да покани децата ти на подобно събитие.“

Бяха пристигнали от Ню Джърси предишната вечер и разбиха на пух и прах провинциалната тишина и спокойствие в мига, в който огромният джип на Мей спря на алеята пред къщата. Кейт излезе да ги посрещне, пое си дълбоко дъх и помоли Господ, в когото не беше сигурна, че вярва, да я дари със сили.

Още със слизането най-големият син на Мей, Лио, извади от джоба си зелена тръбичка от плетена слама.

— Лельо Кейт, пъхни си пръста тук.

— Недей! — предупреди я брат му Макс и застана зад него. — Това е китайски капан за пръсти.

Кейт помнеше играчката от времето, когато беше дете. Купуваха ги с цели торби за по пет цента.

— Млъквай, Макс! — скара му се Лио. — Скапа всичко.

— Лио, внимавай какви думи употребяваш — обади се майката на Кейт, Мона — следващата, която слезе от клоунския автомобил. Последва я най-малкото дете на Мей. Оливия, облечена със синя рокля като Пепеляшка.

— Здравей, миличка — продължи Мона. — Как си?

Целуна Кейт по бузата.

— На едно момиче в мола трябвало да му отрежат ръката, след като си пъхнало пръста в китайски капан — обясни Макс. — Да знаеш, че са много опасни.

— Това си го измислих, тъпчо — изкиска се Лио. — Не знам защо момичето нямаше ръка, но не е било заради китайски капан за пръсти. Хайде, лельо Кейт. Пробвай!

— Правилно ли е да се говори така? — намръщи се Мона и погледна Кейт. — Не трябва ли да се казва азиатски капан за пръст?

— Добре, дай да видя — съгласи се Кейт и пъхна пръсти в дупчиците в двата края на тръбичката. После разигра страхотна сценка, че уж се е заклещила.

— Дай и аз да пробвам на някого — помоли Макс.