Диамантите са завинаги

Тогава се запозна с Дан — колкото и да беше иронично, двамата се срещнаха на сватбата на общата им приятелка Табита. Той беше от Уисконсин, уебдизайнер. Преди да се премести в Ню Йорк, бе работил осем години в Швеция. Там бе напълно нормално хората да не се женят. Много негови приятели от Стокхолм си бяха купили къщи, имаха деца, но така и не бяха узаконили връзката си. Вероятно щеше да се ожени, ако се беше запознал с друга жена, но на него му допадаше идеята партньорите да се избират един друг всеки ден, вместо да се чувстват вързани и провалени, ако от връзката им не излезе нищо. Дан се отнасяше подозрително към всяка проява на власт и се съгласи, че няма причина правителството да става част от връзката им. Този път тя не се натъкна на непробиваема стена, както ставаше с другите мъже, напротив, оказа се, че идеите й са напълно приемливи.

Тъкмо затова бяха чудесна двойка, но имаше и стотина други причини. На сватбата, на която се запознаха, жената свещеник в широка бяла роба каза нещо, което Кейт не искаше никога да забравя: „Нека всеки от вас надмине другия с нежността си.“ С Дан се стараеха да постигнат тъкмо това. Ако нещо в отношенията им ги дразнеше, тя се опитваше да разреши проблема или да говори с него тихо, спокойно и с разбиране.

Помнеше много уикенди от детството си, съсипани от скандалите между родителите й. Обикновено започваше майка й, докато закусваха. Човъркаше отрано.

— Гари, нали ти казах снощи да пуснеш съдомиялната. Сега няма нито една чиста чаша за кафе в цялата тъпа къща.

Повечето мъже биха се извинили или пошегували, ала бащата на Кейт обикновено я пренебрегваше, насочваше вниманието си към децата, които се явяваха нещо като буфер.

— Какво ще правим днес? Предлагам да отидем до аквариума.

Подобно отношение направо побъркваше майка й. Може би той тъкмо затова се държеше така.

— Гари, на теб говорех — повишаваше глас тя. — Гари!

— Чух те, Мона. Просто има много по-добри начини да прекарам съботата, отколкото да се карам с теб за тъпата съдомиялна.

Кейт седеше между тях, тялото й натежаваше като оловно и тя се опитваше да внуши на майка си да престане. Мона обаче не познаваше граница. Обикновено насочваше разговора към някое болезнено и напълно неочаквано място.

— Ако беше в състояние да приемаш поне малко заслужена критика, щеше да получиш повишение през последните десет години.

Оттам скандалът се разрастваше като лавина и Кейт знаеше, че много скоро баща й ще се затвори в бараката с инструментите, а майка й ще свие рамене и ще започне да го пита какъв му е проблемът.

Кейт много се страхуваше, че притежава същото умение да наранява хората. Когато се запозна с Дан, тя веднага разбра какво представлява той. Беше прям, свестен човек от Средния запад, имаше правилни политически възгледи и голямо сърце. Беше от хората, които ще оставят намерената монета на улицата, за да я вземе някой, който има по-голяма нужда от късмет.

Семейството й се обнадежди, когато се запознаха с него.

— Мислиш ли, че ще се ожените? — попита Мей, след като двамата бяха излизали няколко месеца.

— Мисля, че той ще бъде баща на децата ми — уточни Кейт. Това решение й се струваше правилно и много важно. Очакваше сестра й да я прегърне.

Мей обаче се разгорещи.

— Ако не си се представяш в сватбена рокля, това е много лош знак.

Освен брака, оставаше проблемът със сватбата. Тези две коренно различни концепции бяха неразривно свързани в представите на сестра й — ако си влюбена, разсъждаваше Мей, непрекъснато ще си представяш торта с бяла глазура, банда, която изпълнява суинг парчета, и рокли за шаферките, а това не бе по-различно от мисълта да прекараш целия си живот с някого. Тези неща никак не допадаха на Кейт. Тя знаеше, че от жената се очаква да се омъжи, но всичко, свързано с една сватба, я караше да настръхва от ужас, също като булките, които държаха да са различни, независимо от начина.

— Изобщо не съм като останалите булки! — настояваха всичките й приятелки малко преди да изпълнят ролята си като всяка друга булка в историята на сватбите. Беше ходила на сватби в Хамптън, за които бяха похарчени шестцифрени суми, на сватба в Бруклин пред каравана за бързи закуски, на спокойна провинциална сватба в Кентъки, дори на ирландска сватба в Ирландия. Всички бяха еднакви.