Батън беше станал президент през 1937-а и беше повишен до председател преди няколко години. Бе започнал във фирмата като момче за всичко и си беше проправил път до отдела за реклама. Беше маниак на тема Филаделфия. Харчеше всичките си пари и отделяше цялото си свободно време, за да купува къщи в града около Уошингтън Скуеър, и подкрепяше най-популярните местни политици.
Батън не даваше пет пари какво става в Ню Йорк. Рекламният бизнес бе започнал да се променя, така че някои бяха убедени, че е особено важно да са там. Той обаче не виждаше причина „Еър“ да се променя. Бяха най-добрите в бизнеса и така беше открай време.
Гордееше се, че не е въвел отношението, типично за агенциите в големите градове, най-вече нюйоркските. „Еър“ бяха базирали там единствено бизнес страната от дейността си. Ако някой се осмелеше да спомене Манхатън в присъствието на Батън, той се нахвърляше на некадърниците в „Джей Уолтър Томпсън“, които бяха много далече от действителността в Америка. „Трябва да влезете в главата на потребителя! Трябва да пожелаете същото, което той желае, и да разберете защо го иска. Защо според вас всички рекламни агенти на Мадисън Авеню са били на Кони Айлънд? Те не са истински американци, това е истината. Как мислите, получихме телефонната система? Ние сме единствените в този бизнес, които не са социалисти!“
На Франсес й се струваше, че вечно се опитват да докажат, че Филаделфия е по-близо до нюйоркските клиенти, отколкото нюйоркските агенции. Миналата година бе работила по поръчка на „Левър Брадърс“. Наложи се да замине за Ню Йорк и да представи идеята си, да изслуша производителя. Върна се късно у дома, след полунощ. На сутринта трябваше пак да бъде в Ню Йорк, за сутрешното кафе.
Батън продължи:
— „Н. У. Еър“ е създадена през 1869-а от Франсис Уейланд Еър. Кръстил фирмата на баща си, провинциален учител. През 1892-ра Еър назначил писател на пълен работен ден и това било началото на първия отдел за рекламни текстове на агенцията. Някои от вас, млади хора, вероятно не знаят, че преди началото на нашия век рекламодателите сами пишели текстовете си и работата на агента била да посредничи между издателя и клиента. „Еър“ промени това. Нашият творчески отдел е първото от дълга серия нововъведения. „Еър“ е първата агенция, която урежда радиопредаване от името на клиент, през 1924-а. Ние сме първата агенция, която работи в телевизията. Преди десет години започнахме да излъчваме телевизионни материали за „Атлантик Газолин“, „Гудиър Тайър енд Ръбър Къмпани“, „Ей Ти енд Ти“, „Юнайтед Еърлайнс“, агенциите за набиране на доброволци за армията и военновъздушните сили и други.
Франсес въздъхна. Всички бяха чували тези факти. След половин час трябваше да тръгне, а още не бе намерила подходящ момент да помоли Хам.
— Нямаше да постигнем успех, ако не беше интегритетът ни — продължи Батън. — Открай време се въздържаме да използваме звездите като притегателна сила или да се възползваме от несигурността на хората. Някои в бизнеса може и да ни наричат скучни досадници, но истината е, че ние просто се опитваме да избегнем капаните на рекламата и да представяме истината.
Гръмнаха бурни аплодисменти. Франсес се съмняваше, че някой се е трогнал от казаното; хората нямаха търпение той най-сетне да млъкне, за да си хапнат на спокойствие. Макар тя да мислеше, че всички се гордеят с работата си в „Еър“, беше хубаво да знаят как и кога е започнало всичко и как агенцията е успяла да се задържи на върха. Оплаквания, разбира се, имаше, също както човек се оплаква от собственото си семейство. Не бяха обаче недоволни или възмутени.
Усети, че някой я докосва по гърба, и се обърна към Дороти — стиснала яйце в ръка, нахлупила прословутата си шапка, с дълга разкроена пола, стегната на талията.
— Досадници, нали? Тези типове са най-обикновени досадници. Не ги издържам!
Намигна и лапна яйцето.
Франсес я прегърна.
— Боже, как се радвам да те видя, миличка.
— И аз се радвам. Да ти кажа ли някои от последните въпроси, които момчетата в Ню Йорк ми задаваха? Така времето ще мине по-бързо.
— Разбира се.
Дороти извади лист от джоба си, разгърна го драматично и прочисти гърло.
— Жените занимават ли се с производството на покривала за автомобили? Каква е разликата между парти и купон? Жената знае ли кога трябва да се смени маслото? Какво се подарява на момиче, което е завършило образованието си в манастир? Колко високи са средните токчета? Дали мъжете някога ще започнат да използват пудра с телесен цвят? Какво ще си помислиш, ако видиш кон в реклама за спално бельо?
Двете избухнаха в смях. Никой не разбираше ежедневието на Франсес по-добре от Дороти.
Дороти й бе казала за заплащането. Никой в „Еър“ не коментираше колко пари изкарва и Франсес дори не се замисляше за това. Една вечер в Ню Йорк преди няколко седмици Дороти й каза след коктейлите:
— Ти знаеш ли, че изкарваме половината от сумите, които плащат на мъжете? Освен това ни държат настрани от сериозния бизнес. Всички най-важни срещи във фирмата се сключват на игрището за голф в „Мериън“.
— „Мериън“ ли?