Диамантите са завинаги

Чашка кафе щеше да й дойде добре, но Хари Батън им беше забранил да пият кафе в сградата, след като директорът на творческия отдел разля чаша върху оригинална, напълно готова за публикуване снимка. Забраната бе особено мъчителна, тъй като „Хилс Брос“ бяха сред най-големите им клиенти; навсякъде имаше метални кутийки с кафе, което чакаше да бъде сварено. През двайсетте господин Сесил дори създаде израза „почивка за кафе“ като част от рекламата на фирмата. Каква ирония, след като в сградата на „Еър“ такава почивка нямаше да съществува, докато Батън беше начело.

Франсес чу гласове в коридора. Веднага позна, че единият е господин Сесил, при това в кошмарно настроение.

— Кой крещи така? — попита раздразнено той.

— Нора Алън, ако не греша — отвърна секретарката му.

— Какво прави, за бога?

— Струва ми се, че говори с Ню Йорк, господине.

Той се изсмя.

— Защо не използва телефона?

Франсес се изкиска тихо. На съвещанието откри, че лошото настроение на господин Сесил й се е предало. Докато представяше ключовата си фраза, той се надигна от стола и закрачи наоколо — безпогрешен знак, че се кани да направи идеята й на пух и прах.

— Защо изобщо ходим на училище, след като никой не се съобразява с граматиката? — попита той. — Трябва ти прилагателно. Ако кажеш „Диамантът е скъп“ или „Диамантът е твърд“, или „Диамантът може да разреже стъкло“, може и да се получи. Това обаче…

Франсес се канеше да отговори, когато той продължи:

— Какво ще кажеш, Чък?

Тя срещна погледа на Чък Макой. Той беше сериозен писател, добър в работата си, но не и от мъжете, които отстояват позицията си.

Чък прочисти гърлото си.

— Всяка нова любов започва с „Ще те обичам винаги“. Това е целта на брака, да бъде вечен, нали така? На мен ми харесва.

Франсес му кимна с благодарност, но в същия момент той се обърна към господин Сесил и добави:

— Само че не е граматически издържано, господине, прав сте.

Тя поклати глава. „Тъп блюдолизец.“

Франсес се опита да се защити.

— Според мен глаголът „са“ означава, че съществуват. Синоним е на „съществувам“. Вие обаче я променете, както прецените. Не съм женена за предложението си.

— Няма и игра на думи — вметна Чък.

Франсес изви очи.

— Ако обсъдим предложението ми, със сигурност ще открием нещо подобно, което ще свърши работа.

Канеше се да добави: „На мен ми трябваха точно три минути, за да го измисля, при това посред нощ“, но прецени, че е най-добре да замълчи.

— Да го обсъдим тогава — съгласи се господин Сесил.

Цели три часа предлагаха нови идеи. Пепелникът в средата на масата се напълни до ръба. Франсес усети, че стомахът й къркори. Вече бе готова да приеме всичко, което господин Сесил иска, стига да може да отскочи до автомата за един сандвич със сирене.

Най-сетне Джери Лок надникна в залата.

— Крайно време е да тръгвам за летището. Джордж. Каква е ключовата фраза за „Де Беерс“?

— Франсес е измислила „Диамантите са завинаги“ — съобщи му господин Сесил така, сякаш я клеветеше.

Джери вдигна очи към тавана и се замисли.

— Да пробваме — реши той. — Ще покажем предложението на клиента и той ще каже какво мисли.

— Само че не е граматически издържано — настоя господин Сесил.

Джери сви рамене.

— Няма страшно, Джордж. Не е чак толкова важно. Това е просто начин да предадем предложението за реклама.

Първа част

1972 г.

На масичката в антрето бе оставена купчина от петдесет плика с марки, залепени и адресирани до пощенска кутия в Ню Джърси. Ивлин ги взе в ръка.

— Мили, тръгвам! — провикна се тя, за да я чуе Джералд в кабинета в задната част на къщата.

— Чао! — отвърна съпругът й.

— Ще пусна заявките ти за участие.

— Ти си истински ангел!

Докато затваряше вратата, той извика още нещо, но тя не го чу.

Ивлин въздъхна и се върна.

— Какво каза?

Отговор не последва. Все още не беше свикнала той да си е вкъщи в девет сутринта във вторник. Тръгна към кабинета — мина покрай всекидневната, хола, голямата трапезария, където вече бе заредила масата за трима с ленена покривка и хубавия порцеланов сервиз от майка си. В средата беше поставила голяма кристална ваза, в която по-късно щеше да натопи цветя. Сама не знаеше защо си правеше толкова труд за сина си. След онова, което беше сторил, трябваше да му направи един сандвич с риба тон, да му го поднесе в пластмасова чинийка и да го остави да го изяде на алеята пред къщата. Открай време знаеше, че неспособността й да вдигне скандал е един от най-големите й недостатъци.

Джералд седеше на бюрото в кабинета, поставил пишещата машина пред себе си и подпрял кутия с пликове на чашата кафе.

— Още ли? — намръщи се тя.

— За друго състезание са. Обиколка на Тоскана с колело, спонсорирано от спагети „Принс“! — Очите му заблестяха. Приличаше на детския си портрет, който навремето бе закачен в хола на майка му.