Диамантите са завинаги

При тези думи Ивлин само кимна. Много държеше да цари мир и спокойствие, най-вече у дома. С Джералд рядко се караха, а когато усетеше, че назрява скандал, тя го пресичаше в самото начало и безмълвно си рецитираше стихотворението на Огдън Наш „Думи за съпрузите“, макар според нея да бе подходящо и за съпругите.

„За да цъфти брака, за да се окичи с любов, всеки път, когато грешиш, си признай, когато пък си прав, мълчи.“

Само че последните няколко месеца, покрай проблемите с Теди, в отношенията им се чувстваше напрежение. Джералд даде ясно да се разбере, че независимо от всичко трябва да го подкрепят, а той така или иначе ще осъзнае, че е направил нещо нередно. Ивлин никога не се бе месила в любовния живот на сина си, докато беше млад. На няколко пъти се бе насилвала да си държи езика зад зъбите. Първото му гадже беше пияница и двамата бяха изхвърлени от почти всички барове в Бостън, в повечето случаи заради шумните им кавги. Следващата я арестуваха, след като се сби със собствената си майка. Теди поиска пари от Джералд, за да й плати гаранцията и да я измъкне от затвора. След това обаче се ожени за Джули, прекрасно момиче, и имаха две чудесни дъщери.

Ивлин много съжаляваше, че е родила само едно дете. Щеше да осинови пет, ако Джералд й беше разрешил. Когато Джули влезе в живота им, тя почувства, че има дъщеря. Двете се смееха толкова много, разменяха си книги и списания. Джули й искаше рецепти, а Ивлин ги преписваше на ръка и една Коледа й даде цяла колекция. Беше невероятно щастлива през десетте години, откакто синът й се ожени. За пръв път имаше чувството, че къщата е пълна. Хранеха се заедно, като едно семейство, веднъж или два пъти в седмицата. В неделя, след църква, децата хвърляха стар хляб на патиците, които се събираха в плиткия край на езерото, а тя и Джули седяха във вътрешния двор, пиеха лимонада и си говореха. Веднъж в годината четирите се обличаха официално и отиваха да пият чай в „Риц“. Момичетата вземаха любимите си кукли и им даваха капчици „Ърл Грей“ от фини порцеланови чашки.

Ивлин и Джули се запознаха като учителки в гимназията. Отначало тя само наблюдаваше Джули. Момичето беше високо, слабо, с красива руса коса, овладяваше учениците с лекота и ги обичаше. В учителската стая мъжете се надпреварваха да седнат до нея по време на обедната почивка. Ивлин веднага си помисли за Теди. Той трябваше да е точно с такова момиче — да обича децата, сериозна, с добро сърце.

Няколко седмици по-късно събра кураж и я заговори. Цялата потръпваше от нерви, сякаш бе хлътнала. Научи, че Джули се е преместила от Орегон преди няколко месеца и познава малко хора в града. Беше най-голяма от четири деца. Родителите й бяха преподаватели, установили се в черешова ферма през петдесетте.

Ивлин сподели плановете си с най-добрата си приятелка. Рут Дайкема преподаваше алгебра на осмокласниците и винаги говореше открито.

— Внимавай — предупреди я тя. — Сватовничеството понякога се отразява зле на момичето.

Ивлин се опита да не вижда обида в тези думи и да не се пита дали предупреждението на приятелката й е свързано с непрокопсания й син. А от това, че Рути беше много близка със собствения си син, я заболя още повече.

Всъщност Ивлин мислеше доброто на Джули. По онова време, ако жената не беше омъжена до средата на двайсетте, бе малко вероятно да се омъжи. Джули беше на двайсет и три.

— Заповядай на малко парти, което ще организирам следващата седмица — покани я Ивлин по време на обедната почивка на следващия ден. Щеше да ги запознае там. Знаеше, че човек не може да насилва тези неща, но поне можеше малко да ги побутне в желаната посока.

В нощта преди партито, Ивлин не можа да спи и обмисляше кой е най-подходящият начин да ги накара да си поговорят. Ако Теди усетеше, че е замислила нещо, щеше да откаже да участва в заговора. За нейна изненада и огромно удоволствие, те се намериха на верандата още с пристигането. Когато тя отвори вратата, двамата бяха застанали пред нея. Теди грееше по начин, който не беше виждала от цяла вечност.

Започнаха да излизат и след шест месеца се сгодиха. Понякога Ивлин се питаше дали Теди е разказал на Джули за миналото си и ако не е, дали трябва тя да го стори. Накрая реши да не се тревожи. Джули, изглежда, го беше променила. По всичко личеше, че той е от мъжете, които съзряват късно. Обзе я облекчение, когато си представи, че с течение на времето Теди ще стане същият като баща си. Родиха се момичетата и тя реши, че това е краят на историята. Наистина нямаше нужда да се притеснява повече. Трябваше обаче да се сети, че човек никога не може да предвиди какво следва.

По-голямата й внучка, Мелъди, първа й каза новината, че той ги е изоставил. Случи се миналата пролет.

— Татко замина за Нейпълс по работа и там се е влюбил — заяви простичко тя, когато Ивлин се отби у тях с лалета от градината и завари снаха си разплакана на масата в кухнята.