Диамантите са завинаги

Не излизаше с други. Изчука някакво момиче в тоалетната на „Диди“, единствената, с която прави секс след Шийла. По-късно същата вечер, след пет шота уиски и един господ знае колко бири, той се разрева в „Кътласа“ на таткото на Дейв Конъли и удари с юмрук прозореца, след което му направиха четиринайсет шева на ръката и му забраниха да припарва до къщата на семейство Конъли. Забраната остана в сила чак до раждането на първото му дете.

Шийла започна да излиза с някакъв тип от курса — мъж медицинска сестра, ни повече, ни по-малко. Семейство Конъли се опитаха да разведрят Джеймс, като го наричаха Местрата. Болеше го, но не бе толкова зле, колкото при следващия, студент по право в колежа на Бостън.

Деби, сестрата на Шийла, му каза за въпросния тип, когато един следобед се отби в магазина.

— Как върви, Джими? Половинка шунка и четвърт от пушеното. Още ли живееш с майка си? Разбра ли, че Шийла излиза с адвокат?

През август, след завършването, по време на участие някой си Марти Клайн проведе разговор с „Алтириър Моутив“. Беше мениджър на „Сноумен“ и „Негатив Атеншън“, местни банди, които бяха подписали звукозаписни договори и тръгнаха на национални турнета. Каза, че искал да работи с тях, да качи демото им в ефир.

Джеймс напусна работа и най-сетне събра смелост да отиде до апартамента на Шийла и да я помоли да се върне при него, защото в противен случай ще умре. Беше на прага на големия успех. Обаче нямаше да може да го постигне, ако тя не повярва в него. Никога не се бе чувствал толкова възторжен, както когато застана пред нея и заговори. А когато Шийла го прегърна и каза, че е готова да рискува и все още го обича…

Заряза адвокатчето и след месец заживяха заедно. Факт, който успяха да скрият от родителите си.

Демото така и не видя бял свят. Пуснаха го само по две студентски радиостанции. Китаристът влезе в затвора, защото преби човек в бар, а Франк Роджърс го взеха в армията. Тъй като много се страхуваха, че идва и неговият ред, родителите на Чип Макинтайър го накараха да се запише да учи. И така, Джеймс остана сам. Цялата работа изведнъж се разкапа.

Той увеси нос почти за цяла година, пушеше джойнт след джойнт в апартамента им, чистеше и подреждаше, приготвяше обяда на Шийла, да не би да й дойде до гуша и да го изхвърли.

Един ден тя му каза, че гаджето на нейна приятелка работи в противопожарната служба на Лин и в момента набират хора. Спомена, че тези длъжности се търсели, плащали добре, а осигуровките били супер. Трябвало единствено да се издържи тест, като посочи верните отговори.

Лин беше гадно място, на цели четирийсет и пет минути с кола.

— Наистина ли искаш да работя на онова място? — попита Джеймс. — Знаеш какво казват. „Лин, Лин, град на автоджамбазин исполин; никога не излизаш такъв, какъвто си влязъл.“ Извинявай, ама не ме интересува.

Шийла заяви, че ако не отиде в пожарната и не кандидатства за работата, се разделят.

И така. Джеймс стана огнеборец.

Момчетата, с които работеше, бяха бивши атлети от гимназията и приличаха на трикрилни гардероби. Той изглеждаше хърбав в сравнение с тях. Вейка. Започна да вдига тежести в пожарната между повикванията. Качи пет килограма.

Някои от момчетата бяха служили във Виетнам и познаваха хора, които бяха загинали. У дома почти не говореха за войната, въпреки че брат му беше участвал, както и много от старите им приятели от гимназията. Джеймс изпитваше ужас, че може да получи повиквателна. Единственият начин да се справи с проблема бе да се преструва, че тя не съществува. Имаше един жилищен комплекс на Стороу Драйв в Бостън, където рекламираха с билборд: „Ако живеехте тук, сега щяхте да си бъдете у дома“. През август 1972-ра някой го беше променил на: „Ако живеехте във Виетнам, сега щяхте да сте мъртъв“. Джеймс заобикаляше почти петнайсет километра, само и само да не минава покрай билборда.

През октомври обаче Фред, братовчед на Шийла, беше убит от бомба в Куанг Нгаи. Същата вечер Джеймс я завари свита на канапето, разплакана, а на масичката стоеше празна бутилка вино.

— Можеше да си ти — рече тя. — И все още може да си ти.

— Не може — отвърна той. — Тъпата война почти свърши. Правителството няма да набира повече хора.

— Никсън каза същото и преди четири години, а виж какво става.

— Това с Фред е ужасно, но няма смисъл да си повтаряш „ами ако“. Не можем да направим абсолютно нищо.

— Хайде да се оженим — предложи тя.

— Вземат в армията и женени.